1За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали какво дело си извършил в техните дни, в древните времена. (Изх 12:26; Изх 12:27; Пс 78:3)2Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; съкрушил си племена, а тях си разпространил. (Изх 15:17; Вт 7:1; Пс 78:55; Пс 80:8)3Защото не завладяха земята със своя меч, нито тяхната мишца ги спаси, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, защото Твоето благоволение беше към тях. (Вт 4:37; Вт 7:7; Вт 7:8; Вт 8:17; И Н 24:12)4Ти си Цар мой, Боже; заповядай да стават победи за Яков. (Пс 74:12)5Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас. (Дан 8:4)6Защото няма да уповавам на лъка си, нито ще ме избави мечът ми. (Пс 33:16; Ос 1:7)7Защото Ти си ни избавил от противниците ни и си посрамил онези, които ни мразят. (Пс 40:14)8С Бога ще се хвалим всеки ден и името Ти ще славословим довека. (Села.) (Пс 34:2; Ер 9:24; Рим 2:17)9Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил и не излизаш вече с нашите войски. (Пс 60:1; Пс 60:10; Пс 74:1; Пс 88:14; Пс 89:38; Пс 108:11)10Правиш ни да се върнем назад пред противника; и мразещите ни ни обират за себе си. (Лев 26:17; Вт 28:25; И Н 7:8; И Н 7:12)11Предал си ни като овце за ядене и си ни разпръснал между народите. (Вт 4:27; Вт 28:64; Пс 60:1; Рим 8:36)12Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената им. (Ис 52:3; Ис 52:4; Ер 15:13)13Правиш ни за укор на съседите ни, за присмех и поругание на онези, които са около нас. (Вт 28:37; Пс 79:4; Пс 80:6)14Правиш ни за поговорка между народите, за кимване с глава между племената. (4 Цар 19:21; Йов 16:4; Пс 22:7; Ер 24:9)15Всеки ден позорът ми е пред мен и срамът на лицето ми ме покрива16поради гласа на онзи, който укорява и хули, поради неприятеля и отмъстителя. (Пс 8:2)17Всичко това дойде върху нас; обаче ние не Те забравихме, нито станахме неверни на Твоя завет. (Дан 9:13)18Сърцето ни не се върна назад, нито стъпките ни се отклониха от Твоя път, (Йов 23:11; Пс 119:51; Пс 119:157)19макар Ти да си ни съкрушил в пусто място[1] и да си ни покрил с мрачна сянка. (Пс 23:4; Ис 34:13; Ис 35:7)20Ако сме забравили името на нашия Бог или сме прострели ръцете си към чужд бог, (Йов 11:13; Пс 68:31)21то няма ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето. (Йов 31:14; Пс 139:1; Ер 17:10)22Не! Ние сме убивани заради Тебе цял ден, смятани сме като овце за клане. (Рим 8:36)23Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги. (Пс 7:6; Пс 35:23; Пс 44:9; Пс 59:4; Пс 59:5; Пс 78:65)24Защо криеш лицето Си и забравяш неволята ни и угнетението ни? (Йов 13:24; Пс 13:1; Пс 88:14)25Защото душата ни е снишена до пръстта; коремът ни е прилепнал до земята. (Пс 119:25)26Стани да ни помогнеш и ни избави заради милосърдието Си.