1За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането[1] ми? (Мт 27:46; Мк 15:34; Евр 5:7)2Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих.3Но Ти си Святият, Който си възцарен между Израилевите хваления. (Вт 10:21)4На Теб уповаваха бащите ни, уповаваха – и Ти ги избави.5Към Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха. (Пс 25:2; Пс 25:3; Пс 31:1; Пс 71:1; Ис 49:23; Рим 9:33)6А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа. (Йов 25:6; Ис 41:14; Ис 53:3)7Всички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват: (Йов 16:4; Пс 109:25; Мт 27:39; Мк 15:29; Лк 23:35)8Той упова на ГОСПОДА: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него. (Пс 91:14; Мт 27:43)9Но Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди, (Пс 71:6)10на Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог. (Ис 46:3; Ис 49:1)11Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник.12Много телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха. (Вт 32:14; Пс 68:30; Ез 39:18; Ам 4:1)13Отвориха срещу мен устата си – като лъв, който граби и реве. (Йов 16:10; Пс 35:21; П Ер 2:16; П Ер 3:46)14Разлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми. (И Н 7:5; Йов 23:16; Дан 5:6)15Силата ми изсъхна като черепка[2] и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта. (Йов 29:10; Пр 17:22; П Ер 4:4; Йн 19:28)16Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми. (Мт 27:35; Мк 15:24; Лк 23:33; Йн 19:23; Йн 19:37; Йн 20:25; Отк 22:15)17Мога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат. (Лк 23:27; Лк 23:35)18Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий. (Лк 23:34; Йн 19:23; Йн 19:24)19Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш. (Пс 10:1; Пс 22:11)20Избави от меч душата ми, живота[3] ми – от силата на кучето. (Пс 22:16; Пс 35:17)21Избави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал! (Ис 34:7; Д А 4:27; 2 Тим 4:17)22Ще възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля. (Пс 40:9; Йн 20:17; Рим 8:29; Евр 2:12)23Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от Израилевото потомство. (Пс 135:19; Пс 135:20)24Защото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него. (Евр 5:7)25От Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него. (Пс 35:18; Пс 40:9; Пс 40:10; Пс 66:13; Пс 111:1; Пс 116:14; Екл 5:4)26Смирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно. (Лев 7:11; Лев 7:12; Лев 7:15; Лев 7:16; Пс 69:32; Ис 65:13; Йн 6:51)27Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите; (Пс 2:8; Пс 72:11; Пс 86:9; Пс 96:7; Пс 98:3; Ис 49:6)28защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите. (Пс 47:8; Авд 1:21; Зах 14:9; Мт 6:13)29Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си, (Пс 45:12; Ис 26:19; Фил 2:10)30неговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение. (Пс 87:6)31Ще дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това. (Пс 78:6; Пс 86:9; Пс 102:18; Ис 60:3; Рим 3:21; Рим 3:22)