1Как почерня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всички улици. (П Ер 2:19)2Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, как се смятат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка! (Ис 30:14; Ер 19:11; 2 Кор 4:7)3Даже чакалите подават гърди и кърмят малките си, а дъщерята на народа ми се ожесточи като щраусите в пустинята; (Йов 39:14; Йов 39:16)4защото езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им отчупи. (Пс 22:15; П Ер 2:11; П Ер 2:12)5Онези, които ядеха отбрани ястия, лежат небрежни по улиците; възпитаните в мораво прегръщат бунището. (Йов 24:8)6Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше съсипан в един миг, без да са го докосвали човешки ръце. (Бит 19:25)7Благородните и бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им – по-червена от рубини, блестяха като сапфир;8а сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво. (Пс 102:5; П Ер 5:10; Йоил 2:6; Наум 2:10)9По-щастливи бяха убитите от меч, отколкото умъртвените от глад; защото тези чезнат, прободени от липса на полските произведения.10Ръцете на милозливите жени свариха децата им; те им станаха храна при разорението на дъщерята на народа ми. (Вт 28:57; 4 Цар 6:29; Ис 49:15; П Ер 2:20)11ГОСПОД извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изгори основите му. (Вт 32:22; Ер 7:20; Ер 21:14)12Земните царе не вярваха, нито живеещите по целия свят, че щеше да влезе противник и неприятел в йерусалимските порти.13А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, които проливаха кръвта на праведните сред него. (Ер 5:31; Ер 6:13; Ер 14:14; Ер 23:11; Ер 23:21; Ез 22:26; Ез 22:28; Соф 3:4; Мт 23:31; Мт 23:37)14Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, така че хората не можеха да се допират до дрехите им. (Чис 19:16; Ер 2:34)15Отстъпете, вие, нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас; а когато те бягаха и се скитаха, между народите се говореше: Няма вече да бъдат пришълци с нас. (Лев 13:45)16Гневът на ГОСПОДА ги разпръсна; Той не иска вече да гледа към тях; свещеническо лице не почетоха, над старци не се смилиха. (П Ер 5:12)17И досега очите ни се изнуряват от чакане на суетната за нас помощ; надявахме се на народ, който не можеше да спасява. (4 Цар 24:7; Ис 20:5; Ис 30:6; Ис 30:7; Ер 37:7; Ез 29:16)18Причакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! Краят ни дойде. (4 Цар 25:4; 4 Цар 25:5; Ез 7:2; Ез 7:3; Ез 7:6; Ам 8:2)19Онези, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята. (Вт 28:49; Ер 4:13)20Помазаникът ГОСПОДЕН, диханието на ноздрите ни, този, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями. (Бит 2:7; Ер 52:9; П Ер 2:9; Ез 12:13; Ез 19:4; Ез 19:8)21Радвай се и се весели, дъще едомска, която живееш в земята Уз. Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се заголиш! (Екл 11:9; Ер 25:15; Ер 25:16; Ер 25:21; Авд 1:10)22Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъще Сионова; Той няма вече да те закара в плен; а ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие съгрешенията ти. (Пс 137:7; Ис 40:2)