1След това на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища и с пръст на себе си, (И Н 7:6; 1 Цар 4:12; 2 Цар 1:2; Неем 8:2; Йов 2:12)2Израилевият род отдели себе си от всички чужденци; и застанаха и изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си. (Езд 10:11; Неем 13:3; Неем 13:30)3През една четвърт от деня те ставаха на мястото си и четяха от книгата на закона на ГОСПОДА, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха на ГОСПОДА, своя Бог. (Неем 8:7; Неем 8:8)4Тогава някои от левитите – Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий – застанаха на платформата и извикаха със силен глас към ГОСПОДА, своя Бог.5После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петайя казаха: Станете и благославяйте ГОСПОДА, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвисено по-горе от всяко благословение и хвала. (1 Лет 29:13)6Ти си ГОСПОД, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства. (Бит 1:1; Бит 2:1; Изх 20:11; Вт 10:14; 3 Цар 8:27; Пс 36:6; Отк 14:7)7Ти си ГОСПОД Бог, Който си избрал Аврам, извел си го от Ур Халдейски и си му дал име Авраам; (Бит 11:31; Бит 12:1; Бит 17:5)8и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, сключил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, йевусейците и гергесейците – че ще я дадеш на потомството му; и си изпълнил думите Си, защото си праведен. (Бит 12:7; Бит 15:6; Бит 15:18; Бит 17:7; Бит 17:8; И Н 23:14)9И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червеното море. (Изх 2:25; Изх 3:7; Изх 14:10)10Ти показа знамения и чудеса над фараона, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е известно днес. (Изх 7:1; Изх 12:1; Изх 14:1; Изх 18:11; Ер 32:30; Дан 9:15)11Ти раздели и морето пред тях и те преминаха по сухо сред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините – като камък в силните води. (Изх 14:21; Изх 14:22; Изх 14:27; Изх 14:28; Изх 15:5; Изх 15:10; Пс 78:13)12При това денем Ти ги води с облачен стълб, а нощем – с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат. (Изх 13:21)13Също Ти слезе на Синайската планина и говори с тях от небето, и им даде справедлив съд и закони на истината, и добри наредби и заповеди; (Изх 19:20; Изх 20:1; Пс 19:8; Пс 19:9; Рим 7:12)14и им направи позната святата Своя събота и им даде заповеди, наредби и закони чрез слугата Си Моисей. (Бит 2:3; Изх 20:8; Изх 20:11)15Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, за която се беше клел, че ще им я дадеш. (Изх 16:14; Изх 16:15; Изх 17:6; Чис 20:9; Вт 1:8; Йн 6:31)16Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди; (Вт 31:27; 4 Цар 17:14; 2 Лет 30:8; Неем 9:29; Пс 106:6; Ер 19:15)17те отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; а закоравиха врата си и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги изостави. (Изх 34:6; Чис 14:4; Чис 14:18; Пс 78:11; Пс 78:42; Пс 78:43; Пс 86:5; Пс 86:15; Йоил 2:13)18Даже когато си направиха лято теле и казаха: Ето твоя бог, който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства, (Изх 32:4)19Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат. (Изх 13:21; Изх 13:22; Чис 14:14; Неем 9:27; Пс 106:45; 1 Кор 10:1)20И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява, и не отне манната Си от устата им, и им даде вода, когато бяха жадни. (Изх 16:15; Изх 17:6; Чис 11:17; И Н 5:12; Ис 63:11)21Даже Ти ги храни четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и краката им не отекоха. (Вт 2:7; Вт 8:4; Вт 29:5)22При това Ти им даде царства и племена, които им раздели на дялове; и така завладяха земята на Сион и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог. (Чис 21:21)23Ти умножи синовете им като небесните звезди и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят. (Бит 22:17)24И така, синовете им влязоха и завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си. (И Н 1:2; Пс 44:2; Пс 44:3)25И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха и се насладиха с Твоята голяма благост. (Чис 13:27; Вт 6:11; Вт 8:7; Вт 8:8; Вт 32:15; Неем 9:35; Ез 20:6; Ос 3:5)26Но те не се покоряваха, надигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Теб, и извършиха големи предизвикателства. (Съд 2:11; Съд 2:12; 3 Цар 14:9; 3 Цар 18:4; 3 Цар 19:10; 2 Лет 24:20; 2 Лет 24:21; Пс 50:17; Ез 20:21; Мт 23:37; Д А 7:52)27Затова Ти ги предаваше в ръката на угнетителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на враговете им. (Съд 2:14; Съд 2:18; Съд 3:8; Съд 3:9; Пс 106:41; Пс 106:42; Пс 106:44)28Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които ги и завладяваха; но пак, когато се обръщаха и викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето и много пъти ги избавяше според милосърдието Си. (Съд 3:11; Съд 3:12; Съд 3:30; Съд 4:1; Съд 5:31; Съд 6:1; Пс 106:43)29Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против наредбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее) и обръщаха[1] към Тебе гърба си, и закоравяваха врата си, и не слушаха. (Лев 18:5; Неем 9:16; Ез 26:11; Рим 10:5; Гал 3:12)30Въпреки това Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите. (4 Цар 17:13; 2 Лет 36:15; Ис 5:5; Ис 42:24; Ер 7:25; Ер 25:4; Д А 7:51; 1 Пет 1:11; 2 Пет 1:21)31Обаче поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив. (Неем 9:17; Ер 4:27; Ер 5:10; Ер 5:18)32И така, сега, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да не се смята за малко пред Тебе цялото страдание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес. (Изх 34:6; Изх 34:7; 4 Цар 17:3; Неем 1:5)33Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво. (Пс 106:10; Пс 119:137; Дан 9:5; Дан 9:6; Дан 9:8; Дан 9:14)34Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.35Защото те през време на царството си и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се отвърнаха от нечестивите си дела. (Вт 28:47; Неем 9:25)36Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода и и благото и, ето, роби сме в нея. (Вт 28:48; Езд 9:9)37Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас поради греховете ни; и властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение. (Вт 28:33; Вт 28:48; Вт 28:51)