1В същия ден, като четяха Моисеевата книга и народът слушаше, в нея се намери писано, че амонците и моавците не трябва никога да влизат в Божието общество, (Вт 23:3; Вт 23:4; Вт 31:11; Вт 31:12; 4 Цар 3:2; Неем 8:3; Неем 8:8; Неем 9:3; Ис 34:16)2защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаам, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение. (Чис 22:5; Чис 23:11; Чис 24:10; Вт 23:5; И Н 24:9; И Н 24:10)3И като чуха закона, отлъчиха от Израил всички чужденци, смесени с него. (Неем 9:2; Неем 10:28)4А въпреки това свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,5приготви за него голяма стая, където преди слагаха хлебните приноси, ливана, вещите и десятъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците. (Чис 18:21; Чис 18:24; Неем 12:44)6Но когато ставало всичко това, аз не бях в Йерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време, като измолих позволение от царя, (Неем 5:14)7пак дойдох в Йерусалим и научих за злото, което Елиасив беше направил относно Товия, като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом. (Неем 13:1; Неем 13:5)8И ми стана много мъчно; затова изхвърлих вън от стаята цялата покъщнина на Товия.9Тогава заповядах и очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана. (2 Лет 29:5; 2 Лет 29:15; 2 Лет 29:16; 2 Лет 29:18)10После забелязах, че дяловете на левитите не им били давани, така че левитите и певците, които вършеха работата на служенето, бяха побегнали всеки в селото си. (Чис 35:2; Мал 3:8)11Тогава изобличих по-главните мъже, като казах: Защо е изоставен Божият дом? И събрах побегналите служители и ги поставих на мястото им. (Неем 10:39; Неем 13:17; Неем 13:25; Пр 28:4)12Тогава цяла Юдея донесе в складовете десятъка от житото, от виното и от дървеното масло. (Неем 10:38; Неем 10:39; Неем 12:44)13И поставих за пазачи на складовете свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федайя, и при тях Анан, син на Закхур, син на Матания, защото се смятаха за верни; и работата им беше да раздават на братята си. (2 Лет 31:12; Неем 7:2; Неем 12:44; 1 Кор 4:2)14Помни ме, Боже мой, за това и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за службата при Него. (Неем 5:19; Неем 13:22; Неем 13:31)15През онези дни видях неколцина в Юдея, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Йерусалим в съботен ден; и аз заявих против тях, когато така продаваха храна. (Изх 20:10; Неем 10:31; Ер 17:21; Ер 17:22)16Също и тиряните, които живееха в града, донасяха риби и всякакви стоки и продаваха в събота на юдеите и в Йерусалим.17Тогава изобличих Юдейските благородни, като им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден? (Неем 13:11)18Не постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара всичкото това зло на нас и на този град? А пък вие умножавате гнева върху Израил, като осквернявате съботата. (Ер 17:21)19Затова, когато започна да мръква в йерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден. (Лев 23:32; Ер 17:21; Ер 17:22)20Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Йерусалим.21И така, аз заявих против тях, като им казах: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще сложа ръка на вас. Оттогава не дойдоха вече в събота.22И заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това и се смили над мене според голямата Си милост. (Неем 12:30; Неем 13:14; Неем 13:31)23После в онези дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки, (Езд 9:2)24чиито деца говореха половин азотски, не знаеха юдейски, а говореха на езика на всеки от тези народи.25Изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си. (Езд 10:5; Неем 10:29; Неем 10:30; Неем 13:11; Пр 28:4)26Не съгреши ли така Израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар, подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши. (2 Цар 12:24; 3 Цар 3:13; 3 Цар 11:1; 3 Цар 11:4; 2 Лет 1:12)27А ние да позволим ли на вас да вършите цялото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени? (Езд 10:2)28И един от синовете на Йодай, син на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене. (Неем 12:10; Неем 12:22)29Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите. (Неем 6:14; Мал 2:4; Мал 2:11; Мал 2:12)30Така ги очистих от всички чужденци и определих отреди за свещениците и левитите, за всеки работата му; (Неем 10:30; Неем 12:1)31наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро. (Неем 10:34; Неем 13:14; Неем 13:22)