1След това Исус влезе в Йерихон и минаваше през града.2И, ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат,3искаше да види Кой е Исус, но не можеше поради навалицата, защото беше нисък на ръст.4И се завтече напред и се покачи на една дива смокиня, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път.5Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.6И той побърза да слезе и Го прие с радост.7И като видяха това, всички роптаеха и казваха: Отби се при грешен човек. (Мт 9:11; Лк 5:30)8А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно. (Изх 22:1; 1 Цар 12:3; 2 Цар 12:6; Лк 3:14)9И Исус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. (Лк 13:16; Рим 4:11; Рим 4:12; Рим 4:16; Гал 3:7)10Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото. (Мт 10:6; Мт 15:24; Мт 18:11)
Притча за десетте слуги
11И като слушаха това, Той продължи да говори и каза една притча, защото беше близо до Йерусалим и те си мислеха, че Божието царство веднага ще се яви. (Мт 25:14; Д А 1:6)12Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне. (Мт 25:14; Мк 13:34)13И повика десетима от слугите си и им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте с това, докато дойда.14Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не искаме този да царува над нас. (Йн 1:11)15А като получи царската власт и се върна, заповяда да повикат при него онези слуги, на които бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.16И така, дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.17И му каза: Хубаво, добър слуга! Понеже в твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града. (Мт 25:21; Лк 16:10)18Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.19А каза и на него: Бъди и ти над пет града.20Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазих скътана в кърпа,21защото се боях от тебе, понеже си строг човек; взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. (Мт 25:24)22Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зъл слуга. Знаел си, че съм строг човек, който вземам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял; (2 Цар 1:16; Йов 15:6; Мт 12:37; Мт 25:26)23тогава защо не вложи парите ми в банката; и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?24И каза на стоящите до него: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси.25(Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)26Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. (Мт 13:12; Мт 25:29; Мк 4:25; Лк 8:18)27А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тук и ги посечете пред мен.28И като изрече това, Исус тръгна напред, като се изкачваше към Йерусалим. (Мк 10:32)
Тържественото влизане в Йерусалим
29И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им каза: (Мт 21:1; Мк 11:1; Йн 12:12)30Идете в селото, което е насреща ви, в което, като влизате, ще намерите едно вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.31И ако някой ви попита: Защо го отвързвате?, кажете така: На Господа трябва.32И изпратените отидоха и намериха всичко, както им бе казал.33И като отвързваха ослето, стопаните попитаха: Защо отвързвате ослето?34А те отвърнаха: На Господа трябва.35И го докараха при Исус; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исус. (Мт 21:7; Мк 11:7; Йн 12:14)36И когато Той минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя. (Мт 21:8)37А когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, и казваха:38Благословен Царят, Който иде в Господнето име! Мир на небето и слава във висините! (Пс 118:26; Лк 2:14; Лк 13:35; Еф 2:14)39А някои фарисеи от множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си.40И Той отговори: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат. (Ав 2:11)41И като се приближи и видя града, плака за него и каза: (Йн 11:35)42Ех, ако ти бе познал поне в този ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.43Защото ще настанат за тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат валове около тебе, ще те обсадят, ще те притиснат отвред (Ис 29:3; Ис 29:4; Ер 6:3; Ер 6:6; Мт 22:7; Лк 21:6; Лк 21:20)44и ще те разорят, и ще избият жителите ти в теб, и няма да оставят в тебе камък върху камък; защото ти не разпозна времето, когато беше посетен. (3 Цар 9:7; 3 Цар 9:8; Дан 9:24; Мих 3:12; Мт 24:2; Мк 13:2; Лк 1:68; Лк 1:78; Лк 21:6; 1 Пет 2:12)45И като влезе в храма, започна да пъди онези, които продаваха; и им казваше: (Мт 21:12; Мк 11:11; Мк 11:15; Йн 2:14; Йн 2:15)
Изгонването на търговците от храма
46Писано е: „И домът Ми ще бъде молитвен дом“; а вие го направихте „разбойнически вертеп“. (3 Цар 8:29; Ис 56:7; Ер 7:11; Мт 21:12; Мк 11:15; Йн 2:13)47И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и водачите на народа се стараеха да Го погубят. (Мк 11:18; Йн 7:10; Йн 8:37)48Но не намериха какво да направят, понеже целият народ се прилепваше към Него и Го слушаше.