Лука 18

Библия, ревизирано издание

1 Каза им една притча как трябва всякога да се молят и да не отслабват: (Лк 11:2; Лк 21:36; Рим 12:12; Еф 6:18; Кол 4:2; 1 Сол 5:17)2 В един град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе.3 В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и човеците не зачитам,5 пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще отдам правото, за да не ми дотяга с непрестанните си идвания. (Лк 11:8)6 И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? (Пс 9:19; Лк 11:9; Отк 6:10)8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята? (Евр 10:37; 2 Пет 3:8; 2 Пет 3:9)9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: (Лк 10:29; Лк 16:15)10 Двама души се изкачиха в храма да се помолят, единият – фарисей, а другият – бирник.11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник. (Пс 135:2; Ис 1:15; Ис 58:2; Ис 58:3; Отк 3:17)12 Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.13 А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника.14 Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан, а не онзи; защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат. (Йов 22:29; Пр 29:23; Мт 23:12; Лк 14:11; Як 4:6; 1 Пет 5:5; 1 Пет 5:6)15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, ги смъмриха. (Мт 19:13; Мк 10:13)16 Но Исус ги повика и каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. (Мт 18:3; Мт 19:14; 1 Кор 14:20; 1 Пет 2:2)17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него. (Мк 10:15)18 И някой си началник Го попита: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот? (Мт 19:16; Мк 10:17)19 А Исус му отвърна: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един Бог.20 Знаеш заповедите: „Не убивай“; „Не кради“; „Не лъжесвидетелствай“; „Почитай баща си и майка си“. (Изх 20:12; Вт 5:16; Рим 13:9; Еф 6:2; Кол 3:20)21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.22 Исус, като го чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай. (Мт 6:19; Мт 6:20; Мт 19:21; 1 Тим 6:18; 1 Тим 6:19)23 И той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат.24 И Исус, като го видя, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! (Пр 11:28; Мт 19:23; Мк 10:23; 1 Тим 6:9)25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.26 А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси?27 Той отговори: Невъзможното за човеците е възможно за Бога. (Ер 32:17; Зах 8:6; Мт 19:26; Лк 1:37)28 А Петър каза: Ето, ние оставихме своите домове и Те последвахме. (Мт 19:27; Мк 10:28)29 А Той им каза: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или деца заради Божието царство, (Вт 33:9)30 който да не получи многократно повече в настоящото време, а в идещия свят – вечен живот. (Йов 42:10)31 И като повика дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Йерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни. (Мт 16:21; Мт 17:22; Мт 20:17; Мк 10:32)32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят, (Ис 53:7; Мт 27:2; Лк 23:1; Йн 18:28; Д А 3:13)33 и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.34 Но те не разбираха нищо от това; и тези думи бяха скрити за тях и не разбираха това, което се казваше. (Мк 9:32; Лк 2:50; Лк 9:45; Йн 10:6; Йн 12:16)35 А когато Той се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя да проси. (Мт 20:29; Мк 10:46)36 И като чу, че минава множество хора, попита какво е това.37 Казаха му, че Исус Назарянинът минава.38 Тогава той извика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен!39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха да мълчи; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!40 И така, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, го попита:41 Какво искаш да направя за теб? А той каза: Господи, да прогледам.42 Исус му каза: Прогледай; твоята вяра те изцели. (Лк 17:19)43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, като славеше Бога. И всички хора, като видяха това, въздадоха хвала на Бога. (Лк 5:26; Д А 4:21; Д А 11:18)