Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила
1И Йов продължи още беседата си, като казваше:2О, да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше, (Йов 7:3)3когато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината; (Йов 18:6)4както бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми; (Пс 25:14)5когато Всемогъщият беше още с мен и децата ми бяха около мене;6когато миех стъпките си с масло и скалата изливаше за мене реки от дървено масло! (Бит 49:11; Вт 32:13; Вт 33:24; Йов 20:17; Пс 81:16)7Когато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара.8Младите, като ме гледаха, се криеха и старците ставаха и стояха прави;9първенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си; (Йов 21:5)10гласът на началниците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им; (Пс 137:6)11ухо, като ме чуеше, ме облажаваше и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;12защото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник. (Пс 72:12; Пр 21:3; Пр 24:11)13Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен; и аз веселях сърцето на вдовицата.14Обличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона. (Вт 24:13; Пс 132:9; Ис 59:17; Ис 61:10; Еф 6:14; 1 Сол 5:8)15Аз бях очи на слепия и крака на хромия. (Чис 10:31)16Бях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия за мене. (Пр 29:7)17Трошех челюстите на несправедливия и изтеглях лова от зъбите му. (Пс 58:6; Пр 30:14)18Тогава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът. (Пс 30:6)19Коремът ми е прострян към водите; и росата намокря цяла нощ клоните ми. (Йов 18:16; Пс 1:3; Ер 17:8)20Славата ми зеленее още в мен; и лъкът ми се укрепява в ръката ми. (Бит 49:24)21Хората чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми.22След моите думи те не прибавяха нищо; словото ми капеше върху тях;23очакваха ме като дъжд и устата им зееха като за пролетен дъжд. (Зах 10:1)24Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат[1] светлостта на лицето ми.25Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.