1Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;2защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им – хора, чиято жизненост беше изчезнала?3От немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;4между храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.5Бяха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.6Живееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.7Ревяха между храстите. събираха се под тръните;8безумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.9А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка. (Йов 17:6; Пс 35:15; Пс 69:12; П Ер 3:14; П Ер 3:63)10Гнусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми. (Чис 12:14; Вт 25:9; Ис 50:6; Мт 26:67; Мт 27:30)11Тъй като Бог е съсипал достолепието ми[1] и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен. (Йов 12:18)12Отдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения[2], (Йов 19:12)13развалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.14Идват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.15Ужаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.16И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха. (Пс 42:4)17През нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват[3].18Само с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.19Бог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.20Викам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя – и Ти просто ме поглеждаш.21Обърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;22издигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.23Зная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи. (Евр 9:27)24Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?25Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха? (Пс 35:13; Пс 35:14; Рим 12:15)26Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината. (Ер 8:15)27Червата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.28Ходя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ. (Пс 38:6; Пс 42:9; Пс 43:2)29Станах брат на чакалите и другар на щраусите. (Пс 102:6; Мих 1:8)30Кожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън. (Пс 102:3; Пс 119:83; П Ер 4:8; П Ер 5:10)31Затова арфата ми се измени в ридание и свирката ми – в глас на плачещи.