Еремия 11

Библия, ревизирано издание

1 Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА и каза:2 Слушайте думите на този завет и говорете на Юдовите мъже и йерусалимските жители; и ти да им кажеш:3 Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Проклет онзи човек, който не слуша думите на този завет, (Вт 27:26; Гал 3:10)4 който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, от железарската пещ, и казах: Слушайте гласа Ми и изпълнявайте тези думи според всичко, което съм ви заповядал; и така вие ще бъдете Мой народ и Аз ще бъда ваш Бог, (Лев 26:3; Лев 26:12; Вт 4:20; 3 Цар 8:51; Ер 7:23)5 за да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя, която изобилства с мляко и мед, както я изпълнявам днес. Тогава отговорих: Амин, ГОСПОДИ! (Вт 7:12; Вт 7:13; Пс 105:9; Пс 105:10)6 И ГОСПОД ми каза: Възгласи всички тези думи в Юдовите градове и по йерусалимските улици, като кажеш: Слушайте думите на този завет и ги изпълнявайте. (Рим 2:13; Як 1:22)7 Защото изрично заявявах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, дори до днес, като ставах рано и заявявах: Слушайте гласа Ми. (Ер 7:13; Ер 7:25; Ер 35:15)8 Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, а ходиха всеки според упоритостта на нечестивото си сърце; затова докарах върху тях всичко казано в този завет, който им заповядах да изпълняват, но който не изпълниха. (Ер 3:17; Ер 7:24; Ер 7:26; Ер 9:14)9 ГОСПОД ми каза още: Заговор бе разкрит между Юдовите мъже и йерусалимските жители. (Ез 22:25; Ос 6:9)10 Те са се върнали към беззаконията на праотците си, които отказаха да слушат Моите думи, и са последвали други богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом са нарушили завета, който сключих с бащите им. (Ез 20:18)11 Затова така казва ГОСПОД: Ето, ще докарам зло върху тях, от което няма да могат да избегнат; и ще извикат към Мене, но няма да ги послушам. (Пс 18:41; Пр 1:28; Ис 1:15; Ер 14:12; Ез 8:18; Мих 3:4; Зах 7:13)12 Тогава Юдовите градове и йерусалимските жители ще отидат и ще извикат към боговете, на които кадят; но те няма никак да ги спасят по време на бедствието им. (Вт 32:37; Вт 32:38)13 Защото колкото е броят на градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо; и колкото е числото на йерусалимските улици, толкова жертвеници издигнахте на онова срамно нещо – жертвеници, за да кадите на Ваал. (Ер 2:28)14 Затова ти недей се моли за този народ, нито възнасяй вик или молба за тях; защото Аз няма да ги послушам, когато викат към Мене поради своето бедствие. (Изх 32:10; Ер 7:16; Ер 14:11; 1 Йн 5:16)15 Какво право има любезната Ми в Моя дом, като е блудствала с мнозина, и е престанало да се принася от тебе святото месо[1]? Когато вършиш зло, тогава се веселиш. (Пс 50:16; Пр 2:14; Ис 1:11; Аг 2:12; Тит 1:15)16 ГОСПОД те нарече вечнозелена маслина, красива, доброплодна; но с шум на силно вълнение запали огън върху нея и клоните и се строшиха. (Пс 52:8; Рим 11:17)17 Защото ГОСПОД на Силите, Който те е насадил, изрече зло против тебе поради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом си избраха да извършат, като Ме разгневиха с каденето си на Ваал. (Ис 5:2; Ер 2:21)18 Но ГОСПОД ми откри това и го познах; и тогава Ти ми показа делата им.19 Но аз бях като питомно агне, водено на клане, и не знаех, че бяха скроили замисли против мене, като казаха: Нека свалим дървото с плода му и нека го отсечем от земята на живите, за да не се помни вече името му. (Пс 27:13; Пс 83:4; Пс 116:9; Пс 142:5; Ер 18:18)20 Но, о, ГОСПОДИ на Силите, Който съдиш праведно, Който изпитваш вътрешностите и сърцето, нека видя Твоето въздаяние върху тях! Защото на Тебе поверих делото си. (1 Цар 16:7; 1 Лет 28:9; Пс 7:9; Ер 17:10; Ер 20:12; Отк 2:23)21 Затова така казва ГОСПОД за анатотските мъже, които искат да отнемат живота ти и казват: Да не пророкуваш в името ГОСПОДНЕ, да не би да умреш от ръцете ни, – (Ис 30:10; Ер 12:5; Ер 12:6; Ам 2:12; Ам 7:13; Ам 7:16; Мих 2:6)22 така казва ГОСПОД на Силите: Ето, Аз ще ги накажа; юношите ще измрат от меч, синовете и дъщерите им ще измрат от глад23 и няма да останат от тях; защото ще докарам зло върху анатотските мъже в годината, когато ги накажа. (Ер 23:12; Ер 46:21; Ер 48:44; Ер 50:27; Лк 19:44)