1Слушайте словото, което ГОСПОД говори на вас, доме Израелев!2Така казва ГОСПОД: Не учете пътя на народите и не се плашете от небесните знамения поради това, че народите се плашат от тях. (Лев 18:3; Лев 20:23)3Защото обичаите на племената са суетни; понеже само дърво е това, което секат от гората – нещо, издялано от дърводелски ръце с брадва; (Ис 40:19; Ис 40:20; Ис 44:9; Ис 45:20)4украсяват го със сребро и злато, закрепват го с гвоздеи и чукове, за да не се клати; (Ис 41:7; Ис 46:7)5те стоят прави като плашило в бостан, но не говорят; трябва да се носят, защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло, нито им е възможно да докарат някакво добро. (Пс 115:5; Пс 115:7; Пс 135:16; Ис 41:23; Ис 46:1; Ис 46:7; Ав 2:19; 1 Кор 12:2)6Няма подобен на Тебе, ГОСПОДИ! Велик си и велико е името Ти в сила. (Изх 15:10; Пс 86:8; Пс 86:10)7Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, понеже между всички мъдри на народите и във всичко, което мъдростта им владее, няма подобен на Тебе. (Пс 89:6; Отк 15:4)8Но всички онези са безумни и глупави; суетно е учението им; то е само дърво. (Пс 115:8; Ис 41:29; Ав 2:18; Зах 10:2; Рим 1:21; Рим 1:22)9Сребро, изковано на плочи, се донася от Тарсис и злато – от Офир[1], изделие на художник и на златарски ръце – синьо и мораво за облеклото им, всецяло изработка на изкусни хора. (Пс 115:4; Дан 10:5)10Но ГОСПОД е истинският Бог, живият Бог и вечният Цар; от Неговия гняв земята се тресе и народите не могат да устоят пред негодуванието Му. (Пс 10:16; 1 Тим 6:17)11(Така ще им кажете: Онези богове, които не са направили небето и земята – да! – те ще изчезнат от земята и изпод това небе.) (Пс 96:5; Ис 2:18; Ер 10:15; Зах 13:2)12Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си. (Бит 1:1; Бит 1:6; Бит 1:9; Йов 9:8; Пс 93:1; Пс 104:2; Пс 136:5; Пс 136:6; Ис 40:22; Ер 51:15)13Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, и Той издига пари от краищата на земята; прави светкавици за дъжда и изважда вятър от съкровищата Си. (Йов 38:34; Пс 135:7)14Всеки човек е твърде несмислен, за да знае; всеки златар се посрамва от кумира си, защото лятото от него е лъжа, в което няма дихание. (Пр 30:2; Ис 42:17; Ис 44:11; Ис 45:16; Ер 51:17; Ер 51:18; Ав 2:18)15Суета са те, дело на заблуда; във времето на наказанието им те ще загинат. (Ер 10:11)16Онзи, Който е делът на Яков, не е като тях, защото Той е Създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; ГОСПОД на Силите е името Му. (Пс 16:5; Пс 73:26; Пс 74:2; Пс 119:57; Ис 47:4; Ис 51:15; Ис 54:5; Ер 31:35; Ер 32:18; Ер 50:34; Ер 51:19; П Ер 3:24)17Събери от земята стоката си, ти, която живееш в крепостта. (Ер 6:1; Ез 12:3)18Защото така казва ГОСПОД: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тази страна и ще ги утесня, за да почувстват злото. (1 Цар 25:29; Ер 16:13; Ез 6:10)19Горко ми поради болката ми! Раната ми е люта; но аз казах: Наистина тази болка ми се пада и трябва да я търпя. (Пс 77:10; Ер 4:19; Ер 8:21; Ер 9:1; Мих 7:9)20Шатърът ми се развали и всичките ми въжета се скъсаха; синовете ми излязоха от мен и ги няма; няма вече кой да разпъне шатъра ми и да окачи завесите ми. (Ер 4:20)21Понеже овчарите обезумяха и не потърсиха ГОСПОДА, затова не са успявали и всичките им стада са разпръснати.22Слушай! Шум! Ето, иде и голям глъч от северната страна, за да превърне Юдейските градове в пустиня, жилище на чакали. (Ер 1:15; Ер 4:6; Ер 5:15; Ер 6:22; Ер 9:11)23ГОСПОДИ, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си. (Пр 16:1; Пр 20:24)24ГОСПОДИ, наказвай ме, но с мярка, не в гнева Си, да не би да ме довършиш. (Пс 6:1; Пс 38:1; Ер 30:11)25Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху родовете, които не призовават Твоето име; защото те изпоядоха Яков, дори го погълнаха и го довършиха, и опустошиха жилището му. (Йов 18:21; Пс 79:6; Ер 8:16; 1 Сол 4:5; 2 Сол 1:8)