1Аз казах на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, затова се наслаждавай с блага; и, ето, и това беше суета. (Ис 50:11; Лк 12:19)2Казах за смеха: Лудост е, и за веселбата: Каква полза от нея? (Пр 14:13; Екл 7:6)3Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, и да усвоя безумието, докато видя какво е добре да вършат човешките синове под небето през всички дни на живота си. (Екл 1:17)4Направих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя;5направих си цветни и овощни градини и насадих в тях всякакви плодни дървета;6направих си водоеми, за да поя от тях насадената с дървета гора;7придобих слуги и слугини и имах слуги, родени в дома ми; имах още добитък и стада повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим.8Събрах си и сребро, и злато, и особените скъпоценности на царете и на областите; набавих си певци и певици и насладите на човешките синове – наложници изключително много. (3 Цар 9:28; 3 Цар 10:10; 3 Цар 10:14; 3 Цар 10:21)9Така станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана у мен. (Екл 1:16)10И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд. (Екл 3:22; Екл 5:18; Екл 9:9)11Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето. (Екл 1:3; Екл 1:14)12И се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво може да стори човек, който е дошъл след царя, относно това, което е вече направено? (Екл 1:17; Екл 7:25)13Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.14На мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; аз обаче познах още, че една участ постига всички тях. (Пр 17:24; Екл 8:1; Екл 9:2; Екл 9:3; Екл 9:11)15Тогава си казах: Каквото постига безумния, това ще постигне и мен; и така, защо аз бях по-мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.16Защото както на безумния, така и на мъдрия не остава вечно паметта му, понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено. И как умира мъдрият? – Както и безумният.17Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра.18Намразих още и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен; (Пс 49:10)19и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил и в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.20Затова аз отново направих сърцето си да се отчае поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.21Защото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; но той пак ще остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.22Защото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето? (Екл 1:3; Екл 3:9)23Понеже всичките му дни са само печал и трудът му – скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета. (Йов 5:7; Йов 14:1)24Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка. (Екл 3:12; Екл 3:13; Екл 3:22; Екл 5:18; Екл 8:15)25Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава повече от мене?26Понеже Бог дава на угодния на Него човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа – за да даде всичко на угодния на Бога. И това е суета и гонене на вятъра. (Йов 27:16; Йов 27:17; Пр 28:8)