1Когато ГОСПОД, твоят Бог, погуби народите, чиято земя ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, и ти ги наследиш и се заселиш в градовете им и в къщите им, (Вт 12:29)2тогава да отделиш три града в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава да притежаваш. (Изх 21:13; Чис 35:10; Чис 35:14; И Н 20:2)3Да си приготвиш пътя за тях и да разделиш на три части цялата страна, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство, за да прибягва там всеки убиец.4И ето правилото за убиеца, който може да побегне там и да остане жив: онзи, който без намерение удари ближния си, когото преди това не е мразел – (Чис 35:15; Вт 4:42)5както, когато някой отива с другаря си в гората, за да сече дърва, и ръката му, като удари със секирата, за да отсече дървото, желязото изскочи от дръжката и улучи другаря му и онзи умре – такъв нека бяга в един от тези градове и ще остане жив;6да не би отмъстителят за кръвта с кипнало от гняв сърце да погне убиеца, да го застигне (ако пътят е дълъг) и да го убие, без той да е заслужил смърт, понеже не го е мразил от преди това. (Чис 35:12)7Затова аз ти заповядвам: Отдели си три града8(а когато ГОСПОД, твоят Бог, разшири пределите ти, както се е клел на бащите ти, и ти даде цялата земя, която обеща да даде на бащите ти, (Бит 15:18; Вт 12:20)9ако пазиш и изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти заповядвам, да обичаш ГОСПОДА, твоя Бог, и да ходиш всякога в Неговите пътища, тогава към тези три града да прибавиш още три), (И Н 20:7; И Н 20:8)10за да не се пролее невинна кръв в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство, и да не си виновен за кръв.11Но ако човек мрази ближния си и го причака, и като го нападне, удари го и онзи умре, и той побегне в един от тези градове, (Изх 21:12; Чис 35:16; Чис 35:24; Вт 27:24; Пр 28:17)12тогава старейшините на града му да пратят и да го вземат оттам, и да го предадат в ръката на отмъстителя за кръвта, за да умре.13Окото ти да не го пожали, а да прекратиш в Израил проливането на невинна кръв, за да ти бъде добре. (Чис 35:33; Чис 35:34; Вт 13:8; Вт 21:9; Вт 25:12; 3 Цар 2:31)14Да не преместваш междите на ближния си, които дедите ти са поставили в наследството, което ще наследиш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, за да я притежаваш. (Вт 27:17; Йов 24:2; Пр 22:28; Ос 5:10)15Само един свидетел да не застава против някого за каквото и да е беззаконие или за каквото и да е престъпление, което би извършил; а чрез думите на двама свидетели или чрез думите на трима свидетели да се установява всяко дело. (Чис 35:30; Вт 17:6; Мт 18:16; Йн 8:17; 2 Кор 13:1; 1 Тим 5:19; Евр 10:28)16Ако се повдигне неправеден свидетел против някого, за да свидетелства против него за беззаконие, (Пс 27:12; Пс 35:11)17тогава и двамата, между които е спорът, да застанат пред ГОСПОДА, пред свещениците и съдиите, които съдят в онова време; (Вт 17:9; Вт 21:5)18и съдиите да разследват подробно; ако свидетелят е лъжлив и свидетелства лъжливо против брат си,19тогава да го накажете с това, което е намислил да направи на брат си; така да отмахваш злото отсред себе си. (Вт 13:5; Вт 17:7; Вт 21:21; Вт 22:21; Вт 22:24; Вт 24:7; Пр 19:5; Пр 19:9; Дан 6:24)20Защото другите, като чуят, ще се уплашат и няма да вършат занапред такова зло сред тебе. (Вт 17:13; Вт 21:21)21Не се смилявай над него; живот ще се даде за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак. (Изх 21:23; Изх 21:24; Лев 24:20; Вт 19:13; Мт 5:38)