Второзаконие 18

Библия, ревизирано издание

1 Нито левитските свещеници, нито цялото Левиево племе да имат дял или наследство с Израил: нека се хранят с жертвите, принасяни чрез огън на ГОСПОДА, и с Неговото наследство. (Чис 18:8; Чис 18:9; Чис 18:20; Чис 26:62; Вт 10:9)2 Затова да нямат наследство между братята си; тяхното наследство е това, което им е казал ГОСПОД.3 Ето какво ще бъде правото на свещениците от народа, от онези, които принасят в жертва говедо или овца: да дават на свещеника плешката, челюстите и вътрешностите. (Лев 7:30)4 На него да даваш и първите плодове от житото си, от виното си и от елея си, и първото руно от овцете си. (Изх 22:29; Чис 18:12; Чис 18:24)5 Защото измежду всичките ти племена него избра ГОСПОД, твоят Бог, да стои да служи в Името на ГОСПОДА, той и потомците му винаги. (Изх 28:1; Чис 3:10; Вт 10:8; Вт 17:12)6 И ако дойде левит от някой от градовете ти в целия Израил, където е бил пришълец, и дойде с цялото желание на душата си на мястото, което избере ГОСПОД, (Чис 35:2; Чис 35:3; Вт 12:5)7 тогава да служи в Името на ГОСПОДА, своя Бог, както всичките му братя левити, които служат там на ГОСПОДА. (2 Лет 31:2)8 Нека имат равни дялове да ядат, в прибавка към полученото от продажбата[1] на бащиния му имот. (2 Лет 31:4; Неем 12:44; Неем 12:47)9 Когато влезеш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, не се учи да правиш според мерзостите на местните племена. (Лев 18:26; Лев 18:27; Лев 18:30; Вт 12:29)10 Да няма сред тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън[2], нито един прорицател, окултист, гадател или магьосник, (Лев 18:21; Лев 19:26; Лев 19:31; Лев 20:27; Вт 12:31; Ис 8:19)11 никакъв чародей, запитвач на зли духове, врач[3] или човек, който извиква духове на мъртви; (Лев 20:27; 1 Цар 28:7)12 защото всеки, който прави тези дела, е омразен на ГОСПОДА и поради тези мерзости ГОСПОД, твоят Бог, изгонва тези народи пред тебе. (Лев 18:24; Лев 18:25; Вт 9:4)13 Съвършен да бъдеш пред ГОСПОДА, твоя Бог.14 Защото тези народи, които ще завладееш, слушат окултистите и прорицателите; но на тебе ГОСПОД, твоят Бог, не е позволил това.15 ГОСПОД, твоят Бог, ще издигне отсред теб, измежду братята ти, пророк, както е въздигнал мене; него слушайте, (Вт 18:18; Йн 1:45; Д А 3:22; Д А 7:37)16 според всичко, което ти измолваше от ГОСПОДА, своя Бог, при Хорив, в деня, когато се събрахте, като ти казваше: Да не чуя вече гласа на ГОСПОДА, моя Бог, и да не видя вече този голям огън, за да не умра. (Изх 20:19; Вт 9:10; Евр 12:19)17 Тогава ГОСПОД ми каза: Добро е това, което казаха. (Вт 5:28)18 Аз ще им въздигна от братята им пророк, както съм въздигнал теб, и ще сложа думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам. (Вт 18:15; Ис 51:16; Йн 1:45; Йн 4:25; Йн 8:28; Йн 12:49; Йн 12:50; Йн 17:8; Д А 3:22; Д А 7:37)19 А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое име, Аз ще искам сметка от него. (Д А 3:23)20 Но пророк, който дръзне да каже от Мое име слово, което Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, този пророк да умре. (Вт 13:1; Вт 13:2; Вт 13:5; Ер 2:8; Ер 14:14; Ер 14:15; Зах 13:3)21 И ако кажеш в сърцето си: Как ще познаем кое слово ГОСПОД не е казал? –22 Когато някой пророк говори от ГОСПОДНЕТО име и словото му не се сбъдне, това слово ГОСПОД не е говорил; пророкът го е говорил своеволно; да не се боиш от него. (Вт 13:2; Вт 18:20; Ер 28:9)