1Тогава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува. (Бит 46:4; 4 Цар 13:14)2И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил, (Бит 50:26; 2 Лет 16:14; Мт 26:12; Мк 14:8; Мк 16:1; Лк 24:1; Йн 12:7; Йн 19:39; Йн 19:40)3като работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни. (Чис 20:29; Вт 34:8)4След като преминаха дните на жалеенето за него, Йосиф говори на фараоновия дом: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, на фараона и кажете: (Ест 4:2)5Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. И така, сега нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна. (Бит 47:29; 2 Лет 16:14; Ис 22:16; Мт 27:60)6А фараонът отговори: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.7И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,8също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само домовете си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.9Отидоха с него и колесници, и конници, така че стана много голямо шествие.10И когато пристигнаха до Атадовия харман, който е оттатък[1] Йордан, там плакаха твърде много и силно; и Йосиф оплаква баща си седем дни. (1 Цар 31:13; 2 Цар 1:17; Йов 2:13; Д А 8:2)11А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим[2].12Тогава синовете на Израил му направиха, според както им беше заповядал;13защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хета Ефрон. (Бит 23:16; Бит 49:29; Бит 49:30; Д А 7:16)14Йосиф, след като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.
Йосиф успокоява братята си
15А като видяха Йосифовите братя, че баща им умря, си казваха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни върне жестоко за цялото зло, което сме му направили. (Йов 15:21; Йов 15:22)16Затова пратиха на Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:17Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти направиха. И така, прости, молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Йосиф се разплака, когато му говориха. (Бит 49:25; Пр 28:13)18После отидоха и братята му и паднаха пред него, и казаха: Ето, ние сме ти слуги. (Бит 37:7; Бит 37:10)19А Йосиф им каза: Не бойте се; нима аз стоя на мястото на Бога? (Бит 45:5; Вт 32:35; 4 Цар 5:7; Йов 34:29; Рим 12:19; Евр 10:30)20Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на много хора, както и стана днес. (Бит 45:5; Бит 45:7; Пс 56:5; Ис 10:7; Д А 3:13)21И така, не бойте се; аз ще храня вас и домовете ви. И ги утеши, и им говори любезно. (Бит 47:12; Мт 5:44)
Смъртта на Йосиф в Египет
22Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години;23Йосиф видя Ефремови деца от третия род; също и децата на Манасиевия син Махир се родиха на Йосифовите колене. (Бит 30:3; Чис 32:39; Йов 42:16)24След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам; а Бог ще ви посети и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков. (Бит 15:14; Бит 15:18; Бит 26:3; Бит 35:12; Бит 46:4; Бит 48:21; Изх 3:16; Изх 3:17; Евр 11:22)25И Йосиф закле потомците на Израил с думите: Понеже Бог ще ви посети, то вие да изнесете костите ми оттук. (Изх 13:19; И Н 24:32; Д А 7:16)26И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години; и го балсамираха и го положиха в ковчег в Египет. (Бит 50:2)