1А Рувимовите синове и Гадовите синове имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък, (Чис 21:32; И Н 13:25; 2 Цар 24:5)2то Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха и говориха на Моисей, на свещеника Елеазар и на първенците на обществото:3Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон, (Чис 32:34)4земята, която ГОСПОД порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък. (Чис 21:24; Чис 21:34)5Затова, казаха, ако сме придобили твоето благоволение, нека тази земя бъде дадена на слугите ти за притежание; не ни превеждай през Йордан.6А Моисей каза на Гадовите синове и на Рувимовите синове: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?7Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, за да не преминат в земята, която ГОСПОД им е дал?8Така направиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята; (Чис 13:3; Чис 13:26; Вт 1:22)9отидоха до долината Есхол и като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, за да не влязат в земята, която ГОСПОД им беше дал. (Чис 13:24; Чис 13:31; Вт 1:24; Вт 1:28)10И в онзи ден гневът на ГОСПОДА пламна и Той се закле, като каза: (Чис 14:11; Вт 1:34)11Нито един от онези мъже, които излязоха от Египет, от двадесет години нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме последваха напълно, (Чис 14:24; Чис 14:28; Чис 14:29; Чис 14:30; Вт 1:35)12освен Халев, син на Ефония Кенезов, и Исус, Навиновия син, защото те напълно последваха ГОСПОДА. (Чис 14:24; Вт 1:36; И Н 14:8; И Н 14:9)13Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги направи да се скитат из пустинята четиридесет години, докато се довърши изцяло онова поколение, което беше извършило зло пред ГОСПОДА. (Чис 14:33; Чис 26:64; Чис 26:65)14И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни хора, и ще разпалите повече пламъка на ГОСПОДНИЯ гняв против Израил. (Вт 1:34)15Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още веднъж в пустинята; и така вие ще станете причината да погине целият този народ. (Вт 30:17; И Н 22:16; И Н 22:18; 2 Лет 7:19; 2 Лет 15:2)16Но те пристъпиха към Моисей и казаха: Ще съградим тук огради за добитъка си и градове за домовете си;17а самите ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, докато ги заведем до мястото им; и домовете ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители. (И Н 4:12; И Н 4:13)18Няма да се върнем в домовете си, докато израилтяните не наследят, всеки наследството си. (И Н 22:4)19Защото ние няма да наследим с тях оттатък Йордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Йордан, на изток. (Чис 32:33; И Н 12:1; И Н 13:8)20Тогава Моисей им каза: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред ГОСПОДА, (Вт 3:18; И Н 1:14; И Н 4:12; И Н 4:13)21ако всички въоръжени преминете Йордан пред ГОСПОДА, докато Той изгони враговете Си пред Себе Си22и земята бъде завладяна пред ГОСПОДА, а след това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред ГОСПОДА и пред Израил и ще имате тази земя за притежание пред ГОСПОДА. (Вт 3:12; Вт 3:15; Вт 3:16; Вт 3:18; Вт 3:20; И Н 1:15; И Н 11:23; И Н 13:8; И Н 13:32; И Н 18:1; И Н 22:4; И Н 22:9)23Но ако не направите така, ще съгрешите пред ГОСПОДА; и да знаете, че грехът ви ще ви намери. (Бит 4:7; Бит 44:16; Ис 59:12)24Съградете градове за домовете си и огради за овцете си и направете това, което излезе от устата ви. (Чис 32:16; Чис 32:34)25И Гадовите синове и Рувимовите синове говориха на Моисей: Слугите ти ще направят, както господарят ни заповяда.26Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук, в галаадските градове; (И Н 1:14)27а слугите ти, всички, въоръжени и опълчени, ще отидат пред ГОСПОДА на бой, както господарят ни каза. (И Н 4:12)28Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазар, на Исус Навин и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните. (И Н 1:13)29Моисей им каза: Ако Гадовите синове и Рувимовите синове преминат с вас Йордан, всички въоръжени за бой пред ГОСПОДА, и бъде завладяна земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.30Но ако не искат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.31А Гадовите синове и Рувимовите синове отговориха: Както каза ГОСПОД на слугите ти, така ще направим.32Ние ще заминем въоръжени пред ГОСПОДА в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък[1] Йордан.33И така, Моисей им даде, т. е. на Гадовите синове, на Рувимовите синове и на половината от племето на Йосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите и, градовете на околната земя. (Чис 21:24; Чис 21:33; Чис 21:35; Вт 3:12; Вт 29:8; И Н 12:6; И Н 13:8; И Н 22:4)34Гадовите синове съградиха Девон, Атарот, Ароир, (Вт 2:36)35Атротсофан, Язир, Йогвея, (Чис 32:1; Чис 32:3)36Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овце. (Чис 32:3; Чис 32:24)37А Рувимовите синове съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим, (Чис 21:27)38Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха. (Изх 23:13; Чис 22:41; Чис 32:3; И Н 23:7; Ис 46:1)39И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и прогониха аморейците, които бяха в него. (Бит 50:23)40Затова Моисей даде Галаад на Махир, Манасиевия син, и той се засели в него. (Вт 3:12; Вт 3:13; Вт 3:15; И Н 13:31; И Н 17:1)41А Манасиевият син Яир отиде и завладя градовете му и ги преименува Авот-Яир[2]. (Вт 3:14; И Н 13:30; Съд 10:4; 3 Цар 4:13; 1 Лет 2:21)42И Нова отида и превзе Кенат и селата му и го преименува Нова по своето име.