1Тогава Елисей каза: Слушайте ГОСПОДНЕТО слово. Така казва ГОСПОД: Утре, по това време, при портата на Самария една сата чисто брашно ще се продаде за един сикъл и две сати ечемик за един сикъл. (4 Цар 7:18; 4 Цар 7:19)2А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек: Ето сега, и прозорци, ако би направил ГОСПОД на небето, може ли да стане това? А пророкът каза: Ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него. (4 Цар 5:18; 4 Цар 7:17; 4 Цар 7:19; 4 Цар 7:20; Мт 3:10)3А във входа на портата имаше четирима прокажени. Те си казаха един на друг: Защо да седим тук, докато умрем? (Лев 13:46)4Ако решим да влезем в града, гладът е в града и ще умрем там; ако седим тук, пак ще умрем. И така, сега да идем, за да се предадем в сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем.5И така, на мръкване станаха, за да отидат в сирийския стан. А когато стигнаха до края на сирийския стан, там нямаше никой.6Защото ГОСПОД беше направил в стана на сирийците да се чуе тропот от колесници и коне, тропот от голяма войска. А те си бяха казали един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да ни нападнат. (2 Цар 5:24; 3 Цар 10:29; 4 Цар 19:7; Йов 15:21)7Затова бяха станали и побегнали в полумрака, като оставиха шатрите, конете и ослите си – целия стан, както си беше, – и бяха побегнали за живота си. (Пс 48:4; Пр 28:1)8И когато тези прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър и ядоха, и пиха, и взеха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха и ги скриха. После, като се връщаха, влязоха в друг шатър, взеха и оттам, отидоха и скриха взетото.9Тогава казаха помежду си: Не постъпваме добре; този ден е ден на добри вести, а ние мълчим. Ако чакаме, докато съмне, възмездието ще ни постигне; нека отидем да известим това на царския дом.10Те дойдоха, извикаха градските вратари и им известиха: Отидохме в стана на сирийците и там нямаше нито човек, нито човешки глас, само вързани коне и осли, и шатрите, както са си били.11И вратарите известиха това в царския дом.12А царят стана през нощта и каза на слугите си: Сега ще ви кажа какво ни направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни, и затова са излезли от стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат от града, ще ги заловим живи и ще влезем в града.13А един от слугите му отговори: Нека вземат, моля, пет от останалите коне, които са оцелели в града (те са като цяло множество от Израил, което е оцеляло в него; те са, както цялото множество от израилтяните, които погинаха), и нека пратим да видим.14И така, взеха две колесници с коне. Царят ги прати по дирята на сирийската войска и каза: Идете и вижте.15Те отидоха след тях до Йордан и видяха, че целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха захвърлили в бързането си. Пратениците се върнаха и съобщиха това на царя.16Тогава народът излезе и разграби стана на сирийците. Така една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл, а две сати ечемик – за един сикъл, според ГОСПОДНЕТО слово. (4 Цар 7:1)17А за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но народът го стъпка при портата и той умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе при него. (4 Цар 6:32; 4 Цар 7:2)18И както беше говорил Божият човек на царя: Утре по това време в самарийската порта две сати ечемик ще се дават за сикъл, а една сата чисто брашно – за сикъл, (4 Цар 7:1)19а сановникът беше отговорил на Божия човек: И прозорци, ако би направил ГОСПОД на небето, може ли да стане такова нещо?, а Елисей беше казал: Ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него,20така му се случи, защото народът го стъпка при портата и той умря.
4 Царе 7
Верен
1Тогава Елисей каза: Слушайте ГОСПОДНОТО слово! Така казва ГОСПОД: Утре по това време при портата на Самария една мяра пшенично брашно ще се продава за един сикъл и две мери ечемик – за един сикъл[1].2А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек и каза: Ето, и прозорци ако би направил ГОСПОД на небето, би ли могло да стане това нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него[2].3А във входа на портата имаше четирима прокажени и те си казаха един на друг: Защо да седим тук, докато умрем?4Ако речем да влезем в града, в града е глад и ще умрем там, а ако седим тук, пак ще умрем. Елате сега, нека преминем в арамейския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем, а ако ни убият, ще умрем.5И така, на мръкване станаха да отидат към арамейския стан. И когато стигнаха до края на арамейския стан, ето, там нямаше никой.6Защото Господ беше направил да се чуе в стана на арамейците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска, и те си бяха казали един на друг: Ето, израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас.7Затова бяха станали и побягнали в полумрака. Бяха оставили шатрите си, конете си и магаретата си, целия стан, както си беше, и бяха побягнали за живота си.8И когато тези прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в една шатра и ядоха и пиха, и взеха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха и ги скриха. После се върнаха, влязоха в друга шатра, взеха и оттам и отидоха, и скриха и тях.9Тогава си казаха помежду си: Ние не правим добре. Този ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме докато съмне, вината ще ни постигне. Нека сега да отидем да съобщим това на царския дом.10И така, дойдоха и извикаха градския вратар, и съобщиха и казаха: Отидохме в стана на арамейците, и ето, там нямаше нито човек, нито човешки глас, само коне вързани и магарета вързани, и шатрите както са си били.11И извикаха вратарите и съобщиха това вътре в царския дом.12А царят стана през нощта и каза на слугите си: Ще ви кажа какво ни направиха арамейците. Те знаят, че сме гладни, и затова са излезли от стана, за да се скрият по полето, като си казват: Когато излязат от града, ще ги заловим живи и ще влезем в града.13А един от слугите му в отговор каза: Моля те, нека вземат пет от останалите коне, които са оцелели вътре. Ето с тях ще стане като с цялото израилево множество, което е оцеляло вътре; ето, с тях ще стане като с цялото израилево множество, което се довършва! Нека пратим да видим!14И така, взеха две колесници с коне и царят ги изпрати след арамейската войска и каза: Идете и вижте.15И отидоха след тях до Йордан; и ето, целият път беше осеян с дрехи и вещи, които арамейците бяха хвърлили в бързането си. И пратениците се върнаха и разказаха това на царя.16Тогава народът излезе и разграби стана на арамейците. И една мяра пшенично брашно се продаваше за един сикъл, а две мери ечемик – за един сикъл, според словото на ГОСПОДА[3].17А царят постави сановника, на чиято ръка се подпирашест. 2;, да пази портата, но народът го стъпка в портата и той умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе при него.18Защото, когато Божият човек говори на царя, като каза: Утре по това време в самарийската порта две мери ечемик ще се продават за един сикъл и една мяра пшеничено брашно за един сикъл[4],19сановникът отговори на Божия човек и каза: Ето, и прозорци ако би направил ГОСПОД на небето, би ли могло да стане такова нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от негост. 2;.20И така му се случи – народът го стъпка в портата и умря.