1Пророческите ученици казаха на Елисей: Сега мястото, където живеем и внимаваме в твоето учение, е тясно за нас. (4 Цар 4:28)2Нека отидем, молим те, до Йордан и оттам да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, където да живеем. А Елисей отговори: Идете.3Един от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. Той отговори: Ще дойда.4И отиде с тях. И като стигнаха до Йордан, започнаха да секат дървета.5А един от тях, докато сечеше гредата, желязото падна във водата; и той извика: Ах, господарю мой! То беше взето назаем!6А Божият човек запита: Къде падна? И му показа мястото. Тогава Елисей отсече едно дръвце и го хвърли там; и желязото изплува. (4 Цар 2:21)7Елисей каза: Вземи си го. И човекът протегна ръка и го взе.
Сирийската армия е победена
8А сирийският цар, като воюваше против Израил, се съветваше със слугите си и каза: На еди-кое си място ще разположа стана си.9Тогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.10И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и не веднъж, нито дваж се опази оттам.11Сърцето на сирийския цар се смути поради това; затова свика слугите си и ги попита: Не искате ли да ми кажете кой от нашите е за Израилевия цар?12А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю; а пророкът, който е в Израил, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.13Царят заповяда: Идете, научете къде е, за да пратя да го заловят. И му известиха: Ето, в Дотан е. (Бит 37:17)14Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обкръжиха града.15А на сутринта, когато слугата на Божия човек стана и излезе, войска с коне и колесници беше обкръжила града. Слугата каза: Ах, господарю мой! Какво ще правим?16Елисей отговори: Не бой се, защото онези, които са с нас, важат повече от онези, които са с тях. (2 Лет 32:7; Пс 55:18; Рим 8:31)17И Елисей се помоли: Моля Ти се, ГОСПОДИ, отвори му очите, за да види. И ГОСПОД отвори очите на слугата и той видя, че хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей. (4 Цар 2:11; Пс 34:7; Пс 68:17; Зах 1:8; Зах 6:1)18Когато слязоха към врага, Елисей се помоли на ГОСПОДА: Моля Ти се, порази този народ със слепота. И ГОСПОД ги порази със слепота, както каза Елисей. (Бит 19:11)19Тогава Елисей им каза: Не е този пътят, нито е този градът; елате след мен и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария.20Когато стигнаха в Самария, Елисей каза: ГОСПОДИ, отвори очите на тези, за да видят. И ГОСПОД отвори очите им и те видяха, че бяха сред Самария.21А когато ги видя, Израилевият цар каза на Елисей: Да ги поразя ли, татко? Да ги поразя ли?22А той отговори: Не ги поразявай. Ти би ли поразил онези, които би пленил с меча и лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека се върнат при господаря си. (Рим 12:20)23И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, ги пусна и те отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израилевата земя. (4 Цар 5:2; 4 Цар 6:8; 4 Цар 6:9)
Обсадата на Самария и чудното избавление
24След това сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде и обсади Самария.25И настана голям глад в Самария, защото я обсаждаха, докато една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника и четвърт кав гълъбов тор за пет сребърника.26Докато Израилевият цар минаваше по стената, една жена извика към него: Помогни, господарю мой, царю!27А той отговори: Ако ГОСПОД не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От хармана ли или от лина?28Царят и каза още: Какво имаш? А тя отговори: Тази жена ми каза: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.29И така, сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден и казах: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си. (Лев 26:29; Вт 28:53; Вт 28:57)30Като чу думите на жената, царят раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, че отвътре имаше вретище върху тялото му. (3 Цар 21:27)31Тогава царят каза: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако главата на Елисей, Сафатовия син, остане на него днес. (Рут 1:17; 3 Цар 19:2)32А когато царят изпрати мъж от служителите си, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него. Но преди пратеникът да стигне при него, той каза на старейшините: Виждате ли как този син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при нея; тропотът на краката на господаря му не е ли след него? (3 Цар 18:4; Ез 8:1; Ез 20:1; Лк 13:32)33И докато още говореше с тях, пратеникът влезе при него. А царят го изпревари и каза: Ето, от ГОСПОД е това зло; защо да се надявам вече на ГОСПОДА? (Йов 2:9)
4 Царе 6
Верен
1И учениците на пророците казаха на Елисей: Ето сега, мястото, където живеем пред теб, е тясно за нас.2Молим те, нека отидем до Йордан и да вземем оттам всеки по една греда, и да си построим там място, където да живеем. И той каза: Идете.3А един от тях каза: Благоволи, моля те, да дойдеш и ти със слугите си. И той каза: Ще дойда.4И той отиде с тях. И като стигнаха до Йордан, сякоха дървета.5А когато един от тях сечеше греда, желязото падна във водата. И той извика и каза: Ах, господарю мой! То беше взето назаем!6А Божият човек каза: Къде падна? И той му показа мястото. Тогава той отсече едно дръвце и го хвърли там, и желязото изплува.7И каза: Вземи си го. И той протегна ръка и го взе.8А арамейският цар воюваше против Израил[1]. И се посъветва със слугите си и каза: На това и това място ще разположа стана си.9Тогава Божият човек прати до израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото арамейците са слезли там!10И израилевият цар изпрати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди, и внимаваше. Това стана не веднъж, нито два пъти.11И сърцето на арамейския цар се смути от това нещо и той свика слугите си и им каза: Няма ли да ми кажете кой от нашите е за израилевия цар?12А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю, но Елисей, пророкът, който е в Израил, съобщава на израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.13И той каза: Идете, разберете къде е, за да пратя да го заловят. И му съобщиха и казаха: Ето, в Дотан е.14Тогава той изпрати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обградиха града.15И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана и излезе, ето, войска с коне и колесници беше обградила града. И слугата му му каза: Ах, господарю мой! Какво ще правим?16А той отговори: Не бой се, защото онези, които са с нас, са повече от онези, които са с тях.17И Елисей се помоли и каза: Моля Те, ГОСПОДИ, отвори му очите, за да види! И ГОСПОД отвори очите на слугата и той видя, и ето, хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей.18И когато арамейците слязоха към него, Елисей се помоли на ГОСПОДА и каза: Моля Те, порази този народ със слепота! И Той ги порази със слепота, както каза Елисей.19Тогава Елисей им каза: Не е това пътят и не е това градът. Елате след мен и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария.20И когато стигнаха в Самария, Елисей каза: ГОСПОДИ, отвори очите на тези, за да видят! И ГОСПОД отвори очите им и видяха, и ето, бяха сред Самария.21А когато ги видя, израилевият цар каза на Елисей: Да ги избия ли? Да ги избия ли, татко мой?22А той отговори: Не ги избивай. Би ли избил онези, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият, и нека отидат при господаря си.23И той им приготви голямо пиршество и те ядоха и пиха. После ги пусна и отидоха при господаря си. И арамейските чети не дойдоха повече в израилевата земя.24А след това арамейският цар Венадад събра цялата си войска и се изкачи и обсади Самария[2].25И в Самария настана голям глад. И ето, обсаждаха я, докато една магарешка глава се продаваше за осемдесет сребърни сикъла, а четвърт кав гълъбова тор – за пет сребърни сикъла.26И когато израилевият цар минаваше по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю!27А той каза: Ако ГОСПОД не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От хармана ли, или от лина?28И царят ѝ каза: Какво ти е? А тя отговори: Тази жена ми каза: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.29И така, сварихме моя син и го изядохме. А на следващия ден ѝ казах: Дай твоя син да го изядем – а тя скри сина си!30И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, и ето, отдолу имаше вретище на тялото му.31И каза: Така да ми направи Бог и така да прибави, ако главата на Елисей, сина на Сафат, остане на него днес!32А Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него. И царят изпрати пред себе си един човек, но преди пратеникът да стигне при него, Елисей каза на старейшините: Виждате ли как този син на убиец прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при вратата. Тропотът на краката на господаря му не е ли след него?33И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него и каза: Ето, това зло е от ГОСПОДА. За какво още да се надявам на ГОСПОДА?