4 Царе 19

Библия, ревизирано издание

1 А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в ГОСПОДНИЯ дом. (Ис 37:1)2 И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исайя, Амосовия син. (Лк 3:4)3 Те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е този ден, защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.4 Може би ГОСПОД, твоят Бог, ще чуе всички думи на Рапсак, когото господарят му, асирийският цар, прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които ГОСПОД, твоят Бог, чу; затова възнеси молба за остатъка, който е оцелял. (2 Цар 16:12; 4 Цар 18:35; Пс 50:21)5 И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исайя,6 Исая им каза: Така да предадете на господаря си: Така казва ГОСПОД: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха. (4 Цар 18:17; Ис 37:6)7 Аз ще вложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от меч в своята земя. (4 Цар 19:35; Ер 51:1)8 И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото беше чул, че той заминал от Лахис. (4 Цар 18:14)9 А царят, когато чу да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл да воюва против тебе, прати пак посланици до Езекия, като каза: (1 Цар 23:27)10 Така да говорите на Юдейския цар Езекия: Твоят Бог, на Когото се уповаваш, да не те мами, като казва: Йерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. (4 Цар 18:5)11 Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всичките земи, как са ги обрекли на изтребление; че ти ли ще се избавиш?12 Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха: Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар? (4 Цар 18:33; Ез 27:23)13 Къде е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава? (4 Цар 18:34)14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците и го прочете, той отиде в ГОСПОДНИЯ дом и го разгъна пред ГОСПОДА. (Ис 37:14)15 И Езекия се помоли пред ГОСПОДА: ГОСПОДИ, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята. (1 Цар 4:4; 3 Цар 18:39; Пс 80:1; Ис 44:6; Ер 10:10)16 Приклони, ГОСПОДИ, ухото Си и чуй; отвори, ГОСПОДИ, очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати този да похули живия Бог. (4 Цар 19:4; 2 Лет 6:40; Пс 31:2)17 Наистина, ГОСПОДИ, асирийските царе запустиха народите и земите им;18 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха. (Пс 115:4; Ер 10:3)19 И така, сега, ГОСПОДИ, Боже наш, отърви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си ГОСПОД, единственият Бог. (Пс 83:18)20 Тогава Исайя, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим. (Пс 65:2; Ис 37:21)21 Ето словото, което ГОСПОД изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, Сионовата дъщеря; зад гърба ти поклати глава йерусалимската дъщеря. (Йов 16:4; Пс 22:7; Пс 22:8; П Ер 2:13; П Ер 2:15)22 Кого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас и си надигнал нагоре очите си? Против Святия Израилев. (Пс 71:22; Ис 5:24; Ер 51:5)23 ГОСПОД си обидил ти чрез посланиците си, като си казал: С множеството на колесниците си излязох аз върху височината на планините, върху уединенията на Ливан; и ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; и ще вляза в най-крайното помещение по него, в гората на неговия Кармил. (4 Цар 18:17; Пс 20:7)24 Аз изкопах и пих чужди води и със стъпалото на краката си ще пресуша всички реки на Египет[1].25 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, така че ти да превръщаш укрепени градове в купове развалини. (Ис 10:5; Ис 45:7)26 Затова жителите им станаха безсилни, уплашиха се и се посрамиха; бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на покрива на къщата и като жито, препълнено, преди да стане стъбло. (Пс 129:6)27 Но Аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти и буйството ти против Мене. (Пс 139:1)28 Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си – в устните ти, и ще те върна през пътя, по който си дошъл. (4 Цар 19:33; 4 Цар 19:36; 4 Цар 19:37; Йов 41:2; Ез 29:4; Ез 38:4; Ам 4:2)29 И това ще ти бъде знамението: Тази година ще ядете това, което е саморасло, втората година – това, което израства от същото; а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им. (1 Цар 2:34; 4 Цар 20:8; 4 Цар 20:9; Ис 7:11; Ис 7:14; Лк 2:12)30 И оцелялото от Юдовия дом, което е останало, пак ще пуска корени долу и ще дава плод горе. (2 Лет 32:22; 2 Лет 32:23)31 Защото от Йерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион – оцелялото. Ревността на ГОСПОДА на Силите ще извърши това. (Ис 9:7)32 Затова така казва ГОСПОД за асирийския цар: Няма да влезе в този град, нито ще хвърли там стрела, нито ще дойде пред него с щит, нито ще издигне против него могила.33 По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне и в този град няма да влезе, казва ГОСПОД;34 защото ще защитя този град, за да го избавя, заради Себе Си и заради слугата Ми Давид. (3 Цар 11:12; 3 Цар 11:13; 4 Цар 20:6)35 И в същата нощ ангел ГОСПОДЕН излезе и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато на сутринта станаха хората, всички онези бяха мъртви трупове. (2 Лет 32:21; Ис 37:36)36 И така, асирийският цар Сенахирим си тръгна, върна се и живееше в Ниневия. (Бит 10:11)37 А докато се кланяше в светилището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побегнаха в араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон. (4 Цар 19:7; 2 Лет 32:21; Езд 4:2)

4 Царе 19

Верен

1 А когато цар Езекия чу това, той раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в ГОСПОДНИЯ дом.2 И прати управителя на царския дом Елиаким, писаря Шевна и старейшините на свещениците, покрити с вретища, при пророк Исая, сина на Амос.3 И те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на опозоряване е този ден, защото децата дойдоха до раждане, но няма сила за раждане.4 Може би ГОСПОД, твоят Бог, ще чуе всичките думи на рапсака, когото господарят му, асирийският цар, изпрати да хули живия Бог, и ще го накаже заради думите, които ГОСПОД, твоят Бог, чу. Моля те, издигни молба за остатъка, който е оцелял[1].5 И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исая.6 И Исая им каза: Така да кажете на господаря си: Така казва ГОСПОД: Не се бой от думите, които чу, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.7 Ето, Аз ще сложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в земята си[2], и ще го поваля с меч в неговата земя[3].8 И рапсакът се върна и намери асирийския цар да воюва с Ливна; защото беше чул, че той тръгнал от Лахис.9 А царят беше чул да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл е да воюва против теб! И той пак изпрати посланици до Езекия да кажат:10 Така да говорите на юдовия цар Езекия и да кажете: Да не те мами твоят Бог, на когото се уповаваш, като казваш: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар!11 Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всичките земи, как са ги изтребили. Ти ли ще се избавиш?12 Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми унищожиха: Гозан, Харан, Ресеф и синовете на Еден, които бяха в Таласар?13 Къде са царят на Емат, царят на Арфад и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?14 И Езекия взе писмото от ръката на пратениците и го прочете, и се изкачи в ГОСПОДНИЯ дом, и Езекия го разгъна пред ГОСПОДА.15 И Езекия се помоли пред ГОСПОДА, като каза: ГОСПОДИ, Боже на Израил, който седиш на престол между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства! Ти си направил небето и земята.16 ГОСПОДИ, приклони ухото Си и чуй! ГОСПОДИ, отвори очите Си и виж! Чуй думите на Сенахирим, който изпрати този да похули живия Бог[4]!17 Наистина, ГОСПОДИ, асирийските царе опустошиха народите и земята им,18 и хвърлиха в огъня боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни, и те ги унищожиха.19 И сега, ГОСПОДИ, Боже наш, моля Те, спаси ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти, ГОСПОД, си единственият Бог!20 Тогава Исая, синът на Амос, изпрати до Езекия да кажат: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Чух това, за което Ми се помоли против асирийския цар Сенахирим.21 Ето словото, което ГОСПОД говори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионската дъщеря; зад теб поклати глава ерусалимската дъщеря.22 Кого си обидил и похулил ти? И срещу кого си издигнал гласа си и си надигнал очите си? Срещу Светия Израилев.23 Господа си обидил ти чрез пратениците си[5], като си казал: С множеството на колесниците си се изкачих на височината на планините, чак до краищата на Ливан, и ще изсека високите му кедри, избраните му елхи, и ще вляза в най-далечното му обиталище, в най-гъстата му гора.24 Изкопах и пих чужди води и със стъпалото на краката си ще пресуша всичките египетски канали.25 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм го образувал? И сега го изпълних, така че ти да опустошаваш укрепени градове до купища развалини.26 И жителите им бяха безсилни, уплашиха се, посрамиха се, бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на къщния покрив, която изсъхва, преди да е пораснала.27 Но аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти, и буйството ти против Мен.28 Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си в устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл[6].29 И това ще ти[7] бъде знамението: Тази година ще ядете самораслото, втората година – това, което израсте от същото, а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им.30 И оцелялото от юдовия дом, което е останало, пак ще пуска корени надолу и ще дава плод нагоре.31 Защото от Ерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион – оцелялото[8]. Ревността на ГОСПОДА ще извърши това.32 Затова, така казва ГОСПОД за асирийския цар: Няма да влезе в този град, няма да изстреля там стрела, няма да дойде пред него с щит и няма да издигне против него могила!33 По пътя, по който е дошъл, по него ще се върне[9] и в този град няма да влезе, заявява ГОСПОД.34 И Аз ще защитя този град, за да го избавя заради Себе Си и заради слугата Си Давид.35 И в същата нощ Ангелът ГОСПОДЕН излезе и изби сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан. И когато станаха на сутринта, ето, всички те бяха мъртви трупове.36 И асирийският цар Сенахирим се вдигна и си отиде; върна се и остана в Ниневия.37 А когато се кланяше в храма на бога си Нисрох, синовете му Адрамелех и Сарасар го убиха с меч[10] и избягаха в араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.