1Можеш ли да извлечеш крокодила[1] с въдица или да притиснеш езика му с въже? (Пс 104:26; Ис 27:1)2Можеш ли сложи оглавник на носа му или да пробиеш челюстта му с кука? (Ис 37:29)3Ще отправи ли той към тебе много молби? Ще ти говори ли със сладки думи?4Ще сключи ли договор с тебе, за да го вземеш за вечен слуга?5Можеш ли игра с него, както с птица? Или ще го вържеш ли за забава на момичетата си?6Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?7Можеш ли прониза[2] кожата му със сулици или главата му – с рибарски копия?8Сложи ръката си на него; спомни си боя и не прави вече това.9Ето, надеждата да го хване някой е празна; даже от изгледа му не отпада ли човек?10Няма човек, толкова дързък, че да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?11Кой Ми е дал отпреди, за да му отплатя? Всичко, което има под цялото небе, е Мое. (Изх 19:5; Вт 10:14; Пс 24:1; Пс 50:12; Рим 11:35; 1 Кор 10:26; 1 Кор 10:28)12Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му, нито за хубавото му устройство.13Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти[3]?14Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му наоколо са ужасни.15Той се гордее с наредените си люспи, съединени заедно, като че ли плътно запечатани;16едната се допира до другата, така че дори въздух не може да влезе между тях;17прилепени са една за друга, държат се помежду си така, че не могат да се отделят.18Когато киха, блести светлина и очите му са като клепачите на зората.19От устата му излизат запалени факли и огнени искри изскачат.20От ноздрите му излиза дим като на възвряло гърне над пламнали тръстики.21Дишането му запалва въглища и пламъкът излиза от устата му.22На врата му обитава сила и всички заплашени скачат[4] пред него.23Пластовете на плътта му са слепени, твърди са на него, не могат се поклати.24Сърцето му е кораво като камък, даже твърдо като долния воденичен камък.25Когато става, силните се ужасяват, от страх се смайват.26Мечът на този, който би го улучил, не може да удържи – нито копие, нито сулица, нито остра стрела.27Той смята желязото за плява, медта – за гнило дърво.28Стрелите не могат го накара да бяга; камъните на прашката са за него като слама;29сопите се смятат за слама; той се присмива на махането на копието.30Като остри камъни има по долните му части; простира като белези от диканя върху тинята;31прави бездната да ври като котел; прави морето като варилница за миро.32Оставя след себе си светла диря, така че някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.33На земята няма подобен на него, създаден да няма страх.34Той изглежда всяко високо нещо; цар е над всички горделиви зверове[5].