1А Соломон се сроди с египетския цар фараон, като взе фараоновата дъщеря; царят я доведе да живее в Давидовия град, докато завърши съграждането на своя дом, на ГОСПОДНИЯ дом и на стената около Йерусалим. (2 Цар 5:7; 3 Цар 6:1; 3 Цар 7:1; 3 Цар 7:8; 3 Цар 9:15; 3 Цар 9:19; 3 Цар 9:24)2Но народът принасяше жертви по високите места, понеже до онова време нямаше дом, съграден за ГОСПОДНЕТО име. (Лев 17:3; Вт 12:2; Вт 12:4; Вт 12:5; 3 Цар 22:43)3И Соломон възлюби ГОСПОДА и ходеше в повеленията на баща си Давид. Само че принасяше жертви и кадеше по високите места. (Вт 6:5; Вт 30:16; Вт 30:20; 3 Цар 3:6; 3 Цар 3:14; Пс 31:23; Рим 8:28; 1 Кор 8:3)4Един ден царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това беше главното високо място. Соломон принесе хиляда всеизгаряния на онзи жертвеник. (1 Лет 16:39; 2 Лет 1:3)5А в Гаваон ГОСПОД се яви на Соломон на сън през нощта. Бог му каза: Искай, каквото желаеш да ти дам. (Чис 12:6; 3 Цар 9:2; 2 Лет 1:7; Мт 1:20; Мт 2:13; Мт 2:19)6А Соломон отговори: Ти показа голяма милост към слугата Си, баща ми Давид, понеже той ходи пред Тебе във вярност, правда и сърдечна правота спрямо Тебе. Ти си запазил за него тази голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес. (3 Цар 1:48; 3 Цар 2:4; 3 Цар 9:4; 4 Цар 20:3; 2 Лет 1:8; Пс 15:2)7Сега, ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид. А аз съм малко момче; не зная как да постъпвам[1]. (Чис 27:17; 1 Лет 29:1)8Слугата Ти е сред Твоя народ, който Ти си избрал, народ многоброен, който поради множеството си не може да се изброи, нито да се пресметне. (Бит 13:16; Бит 15:5; Вт 7:6)9И така, дай на слугата Си разумно сърце, за да съди народа Ти, за да различава между добро и зло. Защото кой може да съди този Твой голям народ?! (2 Лет 1:10; Пс 72:1; Пс 72:2; Пр 2:3; Евр 5:14; Як 1:5)10Тези думи бяха угодни на Господа, понеже Соломон поиска именно това.11И Бог му каза: Понеже ти поиска това, а не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, а поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие, (Як 4:3)12ето, сторих според желанието ти. Дадох ти мъдро и разумно сърце, така че преди тебе не е имало подобен на тебе, нито след тебе ще се издигне подобен на теб. (3 Цар 4:29; 3 Цар 5:12; 3 Цар 10:24; Екл 1:16; 1 Йн 5:14; 1 Йн 5:15)13А при това ти дадох и каквото не си поискал – и богатство, и слава, така че между царете няма да има подобен на тебе през всичките ти дни. (3 Цар 4:21; 3 Цар 4:24; 3 Цар 10:23; 3 Цар 10:25; Пр 3:16; Мт 6:33; Еф 3:20)14Ако ходиш в Моите пътища и пазиш наредбите и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти. (3 Цар 15:5; Пс 91:16; Пр 3:2)15Соломон се събуди и разбра, че това беше сън. След това дойде в Йерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертва всеизгаряния, принесе мирни приноси и направи угощение за всичките си слуги. (Бит 40:20; Бит 41:7; 3 Цар 8:65; Ест 1:3; Дан 5:1; Мк 6:21)
Соломон съди с мъдрост
16Тогава при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него. (Чис 27:2)17Едната жена каза: О, господарю мой! Аз и тази жена живеем в една къща. И аз родих, докато живеех с нея в къщата.18А на третия ден, след като родих аз, роди и тази жена. Ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме вътре.19И през нощта синът на тази жена умрял, понеже легнала върху него.20А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от мене, докато слугинята ти спеше, и го сложила на своя скут, а своя мъртъв син сложила на моята пазва.21И призори, като станах, за да накърмя сина си, той беше мъртъв. Но на сутринта, като го разгледах, видях, че не беше моят син, когото бях родила.22А другата жена каза: Не, живият е моят син, а мъртвият е твоят син. А първата жена каза: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така двете се препираха пред царя.23Тогава царят каза: Едната от вас казва: Този, живият, е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата твърди: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.24Царят нареди: Донесете ми меч. И донесоха меч пред царя.25И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната майка и половината на другата.26Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето и я заболя за сина и): О, господарю мой! Дай на нея живото дете и не го убивай. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разделете го. (Бит 43:30; Ис 49:15; Ер 31:20; Ос 11:8)27Тогава царят отговори: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тази жена е майка му.28И целият Израил чу за съда, който царят отсъди. И се бояха от царя, защото видяха, че в него имаше Божия мъдрост, за да раздава правосъдие. (3 Цар 3:9; 3 Цар 3:11; 3 Цар 3:12)
3 Царе 3
Верен
1И Соломон се сроди с египетския цар, фараона, и взе дъщерята на фараона и я доведе в Давидовия град, докато свърши строежа на къщата си и на ГОСПОДНИЯ дом, и на стената около Ерусалим.2А народът жертваше по високите места, понеже до онези дни нямаше дом, построен за ГОСПОДНОТО Име.3И Соломон възлюби ГОСПОДА и ходеше в наредбите на баща си Давид[1], само че и той жертваше и кадеше по високите места[2].4И царят отиде в Гаваон, за да жертва там, защото това беше голямото високо място. Соломон принесе хиляда всеизгаряния на онзи олтар.5В Гаваон ГОСПОД се яви на Соломон в сън през нощта и Бог каза: Искай какво да ти дам!6А Соломон каза: Ти си оказал голяма милост на слугата Си, баща ми Давид, понеже той е ходил пред Теб във вярност, в правда и в правота на сърцето с Теб; и Ти си запазил за него тази голяма милост и си му дал син да седи на престола му, както е днес.7И сега, ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид; но аз съм малко момче, не зная как да излизам и да влизам.8И слугата Ти е сред Твоя народ, който Ти си избрал – голям народ, който поради множеството си не може нито да се преброи, нито да се пресметне.9Затова дай на слугата Си слушащо[3] сърце, за да съди народа Ти и да различава между добро и зло, защото кой може да съди този Твой голям народ?10И думата се видя добра на Господа, че Соломон беше поискал това нещо.11И Бог му каза: Понеже поиска това нещо и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатства, нито поиска живота на враговете си, а поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие,12ето, направих според думите ти. Ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така че преди теб не е имало никой като теб и след теб няма да се издигне никой като теб.13Дадох ти също и каквото не поиска – и богатства, и слава – така че между царете няма да има никой като теб през всичките ти дни.14И ако ходиш в Моите пътища, да пазиш наредбите Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид[4], тогава ще продължа дните ти.15Тогава Соломон се събуди, и ето, беше сън. И той дойде в Ерусалим и застана пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, и принесе всеизгаряния, и принесе примирителни жертви, и направи угощение за всичките си слуги.16Тогава дойдоха при царя две блудници и застанаха пред него.17И едната жена каза: О, господарю мой, аз и тази жена живеем в една къща; и аз родих при нея в къщата.18И на третия ден, след като родих, и тази жена роди. И бяхме заедно, нямаше чужд човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.19И през нощта синът на тази жена умрял, понеже легнала върху него.20А тя станала посред нощ и взела сина ми от страната ми, докато слугинята ти спеше, и го сложила на пазвата си, а мъртвия си син сложила на моята пазва.21И когато станах на сутринта, за да накърмя сина си, ето, той беше мъртъв; но когато го разгледах на сутринта, ето, не беше моят син, когото бях родила.22А другата жена каза: Не! Моят син е живият, а твоят син е мъртвият! А онази каза: Не! Твоят син е мъртвият, а моят син е живият! Така говореха пред царя.23Тогава царят каза: Едната казва: Този, живият, е моят син, а твоят син е мъртвият. А другата казва: Не! Твоят син е мъртвият, а моят син е живият.24И царят каза: Донесете ми меч. И донесоха меча пред царя.25И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната и половината на другата.26Тогава жената, чийто син беше живият, говори на царя, понеже сърцето я заболя за сина ѝ, и каза: О, господарю мой, дайте ѝ живото дете, но моля те, не го убивайте! А другата каза: Да не е нито мое, нито твое – разделете го!27Тогава царят отговори и каза: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тя е майка му.28И целият Израил чу за съда, който царят беше отсъдил, и се убояха от царя, защото видяха, че Божията мъдрост беше в него, за да раздава правосъдие.