1Когато наближи времето на Давид да умре, той заръча на сина си Соломон: (Бит 47:29; Вт 31:14)2Аз отивам по пътя на целия свят. Ти се крепи и бъди мъжествен. (Вт 17:19; Вт 17:20; И Н 23:14)3Пази заръките на ГОСПОДА, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази наредбите Му, заповедите Му, законите Му и свидетелствата Му, както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш, и накъдето и да се обръщаш; (Вт 29:9; И Н 1:7; 1 Лет 22:12; 1 Лет 22:14)4за да утвърди ГОСПОД думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол. (2 Цар 7:12; 2 Цар 7:13; 2 Цар 7:25; 3 Цар 8:25; 4 Цар 20:3; Пс 132:12)5Освен това ти знаеш какво направи Йоав, Саруиният син, на двамата военачалници на Израилевите войски – на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, които уби, като проля кръв в мирно време и обагри с кръв пояса, който беше около кръста му, и обувките, които бяха на краката му. (2 Цар 3:27; 2 Цар 3:39; 2 Цар 18:5; 2 Цар 18:12; 2 Цар 18:14; 2 Цар 19:5; 2 Цар 20:10)6Постъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба. (3 Цар 2:9; Пр 20:26)7Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай и нека те бъдат между онези, които ядат на трапезата ти. Защото с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом. (2 Цар 9:7; 2 Цар 9:10; 2 Цар 17:27; 2 Цар 19:28; 2 Цар 19:31; 2 Цар 19:38)8Ето, с теб е вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Той обаче слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в ГОСПОДА: Няма да те убия с меч. (2 Цар 16:5; 2 Цар 19:18; 2 Цар 19:23)9Сега не го смятай за невинен, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба. (Бит 42:38; Бит 44:31; Изх 20:7; Йов 9:28)10Така Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град. (2 Цар 5:7; 3 Цар 1:21; Д А 2:29; Д А 13:36)11А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години. Седем години царува в Хеврон и тридесет и три години – в Йерусалим. (2 Цар 5:4; 1 Лет 29:26; 1 Лет 29:27)
Начало на царуването на Соломон
12Соломон седна на престола на баща си Давид; и царството му се закрепи твърдо. (1 Лет 29:23; 2 Лет 1:1)13Тогава Адония, Агитиният син, дойде пред Витсавее, Соломоновата майка. А тя попита: С мир ли идваш? И той отговори: С мир. (1 Цар 16:4; 1 Цар 16:5)14После Адония каза: Имам да ти кажа едно нещо. Тя отвърна: Казвай.15Тогава той започна: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си с очакване да царувам. Царството обаче се отклони и се падна на брат ми, защото от ГОСПОДА му дойде. (3 Цар 1:5; 1 Лет 22:9; 1 Лет 22:10; 1 Лет 28:5; Пр 21:30; Дан 2:21)16Сега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му отговори: Казвай.17Адония проговори: Кажи, моля те, на цар Соломон (защото няма да ти откаже) да ми даде за жена сунамката Ависага. (3 Цар 1:3; 3 Цар 1:4)18А Витсавее каза: Добре; ще говоря за тебе на царя.19И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана да я посрещне и и се поклони; после, като седна на престола си, каза да положат престол и за царската майка; и тя седна отдясно му. (Изх 20:12; Пс 45:9)20Тогава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят и отговори: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа.21И тя каза: Нека сунамката Ависага бъде дадена на брат ти Адония за жена.22Но цар Соломон запита майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат); да! – за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син. (3 Цар 1:7)23Тогава цар Соломон се закле в ГОСПОДА: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако Адония не е изговорил тези думи против живота си. (Рут 1:17)24Сега се заклевам в живота на ГОСПОДА, Който ме утвърди и ме постави да седна на престола на баща ми Давид и Който ми направи дом, както е обещал, днес Адония непременно ще бъде умъртвен. (2 Цар 7:11; 2 Цар 7:13; 1 Лет 22:10)25И така, цар Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, да изпълни заповедта му, който нападна Адония и го уби.26А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си. Въпреки че заслужаваш смърт, сега няма да те убия, понеже ти си носил ковчега на Господа ЙЕХОВА пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми. (И Н 21:18; 1 Цар 22:20; 1 Цар 22:23; 1 Цар 23:6; 2 Цар 15:24; 2 Цар 15:29)27Така Соломон отблъсна Авиатар да не бъде свещеник на ГОСПОДА, за да се изпълни словото, което ГОСПОД беше говорил в Сило за Илиевия дом. (1 Цар 2:31)28А когато за това стигна слух до Йоав (защото Йоав поддържаше Адония, макар и да не беше на страната на Авесалом), Йоав побегна в ГОСПОДНИЯ шатър и се хвана за роговете на жертвеника. (3 Цар 1:7; 3 Цар 1:50)29И известиха на цар Соломон: Йоав побегна в ГОСПОДНИЯ шатър и е при жертвеника. Тогава Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го.30И така, Ванайя отиде в ГОСПОДНИЯ шатър и каза на Йоав: Така казва царят: Излез. А той отговори: Не, тук ще умра. И Ванайя извести на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде.31А царят му каза: Направи, както е казал; нападни го и го погреби, за да изгладиш от мен и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял. (Изх 21:14; Чис 35:33; Вт 19:13; Вт 21:8; Вт 21:9)32ГОСПОД ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже, по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид: Авенир, Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник. (Съд 9:24; Съд 9:57; 2 Цар 3:22; 2 Цар 20:10; 2 Лет 21:13; Пс 7:16)33Така кръвта им ще се възвърне върху Йоавовата глава и върху главата на потомството му довека. А на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от ГОСПОДА довека. (2 Цар 3:29; Пр 25:5)34Тогава Ванайя, Йодаевият син, влезе, нападна го и го уби. И Йоав беше погребан у дома си в пустинята.35Вместо него царят постави свещеник Садок. (Чис 25:11; 1 Цар 2:35; 3 Цар 2:27; 1 Лет 6:53; 1 Лет 24:3)36Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Йерусалим и живей там, и не излизай оттам на никъде; (2 Цар 16:5; 3 Цар 2:8)37защото бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит и кръвта ти ще бъде на твоята глава. (Лев 20:9; И Н 2:19; 2 Цар 1:16; 2 Цар 15:23)38Семей отвърна на царя: Добре. Както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Йерусалим дълго време.39След три години двама от Семеевите слуги побегнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син. И известиха на Семей: Слугите ти са в Гет. (1 Цар 27:2)40Тогава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. Така Семей отиде и доведе слугите си от Гет.41Съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Йерусалим в Гет и се върнал.42Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в ГОСПОДА и не те ли предупредих, като ти казах: Бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и отидеш извън града, където и да е, непременно ще умреш? И ти не ми ли отговори: Добра е думата, която чух?43Защо не опази ГОСПОДНЯТА клетва и заповедта, която ти дадох?44Царят каза още на Семей: Ти знаеш цялото зло, причинено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти. Затова ГОСПОД ще възвърне злото ти на твоята глава; (2 Цар 16:5; Пс 7:16; Ез 17:19)45а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол – утвърден пред ГОСПОДА до века. (Пр 25:5)46Тогава царят заповяда на Ванайя, Йодаевия син; и той излезе, нападна Семей и го уби. И царството се утвърди в Соломоновата ръка. (3 Цар 2:12; 2 Лет 1:1)
3 Царе 2
Верен
1И когато наближи времето на Давид да умре, той поръча на сина си Соломон и каза:2Аз отивам по пътя на цялата земя; затова ти бъди силен и мъжествен!3И пази заповяданото от ГОСПОДА, твоя Бог, да ходиш в пътищата Му, да пазиш наредбите Му, заповедите Му, правилата Му и свидетелствата Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да успяваш във всичко, което правиш, и накъдето се обръщаш;4за да утвърди ГОСПОД словото Си, което изговори за мен, като каза: Ако синовете ти внимават в пътя си, да ходят пред Мен във вярност, с цялото си сърце и с цялата си душа, казвам – няма да липсва от теб мъж на престола на Израил!5И ти също знаеш какво ми стори Йоав, синът на Саруя, и какво направи на двамата военачалници на Израил – на Авенир, сина на Нир, и на Амаса, сина на Етер, които уби и проля военна кръв в мирно време, и така докара военна кръв на пояса си, който беше около кръста му, и на сандалите си, които бяха на краката му[1].6Затова постъпи според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в Шеол.7А към синовете на галаадеца Верзелай покажи благост и нека бъдат между онези, които ядат на трапезата ти, защото така ме посрещнаха, когато бягах от брат ти Авесалом.8И ето, при теб е вениаминецът Семей[2], синът на Гира, от Ваурим. Той ме прокле с тежка клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Но после слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в ГОСПОДА и казах: Няма да те убия с меч!9И сега, не го оставяй ненаказан, защото си мъдър човек[3] и знаеш какво трябва да му направиш. Сведи белите му коси с кръв в Шеол.10И Давид легна при бащите си и беше погребан в Давидовия град.11А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години – седем години царува в Хеврон и тридесет и три години царува в Ерусалим.12И Соломон седна на престола на баща си Давид и царството му се утвърди здраво[4].13А Адония, синът на Агита, дойде при Витсавее, майката на Соломон. И тя каза: С мир ли идваш? И той каза: С мир.14И той каза: Имам нещо да ти кажа. И тя каза: Говори.15Тогава той каза: Ти знаеш, че царството беше мое и че целият Израил беше обърнал лице към мен, за да царувам. Но царството се обърна и се даде на брат ми, защото му беше определено от ГОСПОДА.16Сега имам една единствена молба към теб; не ми отказвай. И тя му каза: Говори.17Тогава той каза: Моля те, говори на цар Соломон – защото той няма да ти откаже – да ми даде за жена сунамката Ависага!18И Витсавее каза: Добре. Ще говоря на царя за теб.19И Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. А царят стана да я посрещне и ѝ се поклони; после седна на престола си и накара да се постави престол за царската майка и тя седна от дясната му страна.20Тогава тя каза: Имам една малка молба към теб; не ми отказвай. И царят ѝ каза: Искай, майко моя, и няма да ти откажа.21И тя каза: Нека сунамката Ависага се даде на брат ти Адония за жена!22А цар Соломон отговори и каза на майка си: Защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството – защото той ми е по-голям брат – за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, сина на Саруя!23И цар Соломон се закле в ГОСПОДА и каза: Така да ми направи Бог и така да прибави, ако Адония не е изговорил тази дума против живота си!24Затова сега – жив е ГОСПОД, който ме утвърди и ме постави на престола на баща ми Давид, и който ми направи дом, както беше обещал – още днес Адония ще бъде убит!25И цар Соломон изпрати чрез ръката на Ваная, сина на Йодая; и той го удари, и той умря.26А на свещеник Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивата си, защото заслужаваш смърт. Но няма да те убия в този ден, понеже си носил ковчега на Господа БОГА пред баща ми Давид и понеже си страдал във всичко, в което е страдал и баща ми.27Така Соломон отхвърли Авиатар да не бъде свещеник на ГОСПОДА, за да изпълни ГОСПОДНОТО слово, което Той беше говорил в Сило за дома на Илий.28И вестта дойде до Йоав – защото Йоав беше последвал Адония, макар да не беше последвал Авесалом – и Йоав избяга в ГОСПОДНИЯ шатър и се хвана за роговете на олтара.29И казаха на цар Соломон: Йоав е избягал в ГОСПОДНИЯ шатър, и ето, при олтара е. Тогава Соломон изпрати Ваная, сина на Йодая, и каза: Иди, съсечи го!30И Ваная дойде в ГОСПОДНИЯ шатър и му каза: Така казва царят: Излез! Но той каза: Не, тук ще умра! И Ваная отнесе отговора на царя и каза: Така каза Йоав и така ми отговори.31А царят му каза: Направи, както е казал, и го съсечи и го погреби, за да отмахнеш от мен и от бащиния ми дом кръвта, която Йоав е пролял без причина.32Така ГОСПОД ще възвърне кръвта му на главата му[5], понеже той съсече двама мъже по-праведни и по-добри от него и ги уби с меч, без баща ми Давид да знае – Авенир, сина на Нир, военачалника на Израил, и Амаса, сина на Етер, военачалника на Юда[6].33Така кръвта им ще се върне на главата на Йоав[7] и на главата на потомството му до века; а на Давид и на потомството му, и на дома му, и на престола му ще има мир от ГОСПОДА до века.34Тогава Ваная, синът на Йодая, се изкачи и го съсече, и го уби; и той беше погребан в дома си в пустинята.35И царят постави Ваная, сина на Йодая, на неговото място над войската, а на мястото на Авиатар царят постави свещеник Садок.36После царят изпрати и повика Семейст. 8;, и му каза: Построй си къща в Ерусалим и живей там, и не излизай никъде оттам.37Защото в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, знай със сигурност, че непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде на главата ти.38И Семей каза на царя: Добра е думата. Както каза господарят ми, царят, така ще направи слугата ти. И Семей живя в Ерусалим дълго време.39Но след три години двама от слугите на Семей избягаха при Анхус, сина на Мааха, царя на Гет. И съобщиха на Семей и казаха: Ето, слугите ти са в Гет.40Тогава Семей стана и оседла магарето си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. И Семей отиде и доведе слугите си от Гет.41И съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал.42Тогава царят прати и повика Семей и му каза: Не те ли заклех в ГОСПОДА и не те ли предупредих, като казах: Знай със сигурност, че в деня, когато излезеш и отидеш някъде, непременно ще умреш? И ти ми каза: Добра е думата, която чух.43Защо тогава не опази ГОСПОДНАТА клетва и заповедта, която ти дадох?44И царят каза на Семей: Ти сам знаеш всичкото зло, което познава сърцето ти, което си сторил на баща ми Давид; затова ГОСПОД връща злото ти върху главата ти[8].45А цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол ще бъде утвърден пред ГОСПОДА до векаст. 33;.46Тогава царят заповяда на Ваная, сина на Йодая, и той излезе и го съсече, и той умря. И царството се утвърди в ръката на Соломон[9].