1Тогава Давид излезе оттам и избяга в пещерата Одолам. И братята му и целият му бащин дом, когато разбраха за това, слязоха там при него. (2 Цар 23:13; Пс 57:1; Пс 142:1)2И всички, които бяха в утеснение, всички длъжници и всички огорчени се събраха при него и той им стана предводител. С него имаше около четиристотин мъже. (Съд 11:3)3Оттам Давид отиде в Масфа Моавска и каза на моавския цар: Нека дойдат, моля, баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мен.4И ги доведе пред моавския цар и те живяха с него през цялото време, докато Давид беше в крепостта.5А пророк Гад каза на Давид: Не оставай в крепостта; излез и иди в Юдовата земя. Тогава Давид отиде и навлезе в дъбравата Арет. (2 Цар 24:11; 1 Лет 21:9; 2 Лет 29:25)6А Саул, като чу, че Давид и мъжете, които бяха с него, се появили (по това време Саул седеше в Гавая под дъба в Рама, с копието си в ръка, и всичките му слуги стояха около него),7Саул каза на слугите, които стояха около него: Чуйте сега, вениаминци! Есеевият син ще даде ли на всички ви ниви и лозя, ще постави ли всички ви хилядници и стотници, (1 Цар 8:14)8та всички вие да направите заговор против мен и да няма кой да ми каже, че синът ми е сключил завет с Есеевия син? Няма ли нито един от вас да го боли сърцето за мен, или да ми разкрие, че синът ми е повдигнал слугата ми против мене, за да постави засада, както днес? (1 Цар 18:3; 1 Цар 20:30)9Тогава едомецът Доик, който стоеше при Сауловите слуги, проговори: Видях Есеевия син, че дойде в Ноб при Ахимелех, Ахитововия син, (1 Цар 14:3; 1 Цар 21:1; 1 Цар 21:7; 1 Цар 22:1; Пс 52:1)10който се допита до ГОСПОДА за него и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат. (Чис 27:21; 1 Цар 21:6; 1 Цар 21:9)11Тогава царят прати да повикат свещеника Ахимелех, Ахитововия син, и целия му бащин дом, свещениците, които бяха в Ноб. И те всички дойдоха при царя.12Саул каза: Слушай сега, сине Ахитовов. А той отговори: Ето ме, господарю мой.13И Саул му каза: Защо направихте заговор против мене, ти и Есеевият син, и ти си му дал хляб и меч, и си се допитал до Бога за него, за да се вдигне против мен и да постави засада, както днес?14А Ахимелех отговори на царя: Кой между всичките ти слуги е така верен като Давид, който е зет на царя и има свободен вход при теб[1] и който е почитан в дома ти?15От днес ли съм почнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мене! Нека не приписва царят нищо на слугата си, нито на целия ми бащин дом; защото слугата ти не знае нищо за всичко това, нито малко, нито много.16Но царят каза: Със сигурност ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом.17И царят заповяда на стражата, която стоеше около него: Обърнете се и убийте ГОСПОДНИТЕ свещеници, понеже и те поддържат Давид и са знаели, че той е бягал, а не са ми известили. Но царските слуги отказаха да вдигнат ръце, за да нападнат ГОСПОДНИТЕ свещеници. (Изх 1:17)18Тогава царят каза на Доик: Обърни се ти и нападни свещениците. И едомецът Доик се обърна, нападна свещениците и уби същия ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод. (1 Цар 2:31)19И Ноб, града на свещениците, порази с острието на меча. Мъже и жени, деца и кърмачета, говеда, осли и овце порази с острието на меча. (1 Цар 22:9; 1 Цар 22:11)20Но един от синовете на Ахимелех, Ахитововия син, на име Авиатар, се избави и побегна при Давид. (1 Цар 2:33; 1 Цар 23:6)21И Авиатар извести на Давид, че Саул избил ГОСПОДНИТЕ свещеници.22А Давид каза на Авиатар: Онзи ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно ще издаде всичко на Саул. Аз станах причина за смъртта на всички хора от бащиния ти дом.23Остани с мене, не бой се; защото същият, който иска моя живот, е, който иска и твоя; но заедно с мене ти ще бъдеш в безопасност. (3 Цар 2:26)
1 Царе 22
Верен
1И Давид излезе оттам и избяга в пещерата Одолам. И когато братята му и целият му бащин дом чуха, слязоха там при него.2И се събраха при него – всеки, който беше в беда, и всеки длъжник, и всеки, който беше недоволен – и той стана началник над тях. И с него имаше около четиристотин мъже.3После Давид отиде оттам в Масфа Моавска и каза на моавския цар: Моля те, нека дойдат баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мен.4И той ги доведе пред моавския цар и те живяха с него през цялото време, докато Давид беше в крепостта.5А пророк Гад каза на Давид: Не стой в крепостта. Излез и иди в юдовата земя. И Давид отиде и влезе в гората Арет.6И Саул чу, че Давид и мъжете, които бяха с него, са били открити. Саул седеше в Гавая, под вечнозеленото дърво в Рама, с копието си в ръка и всичките му слуги стояха около него.7И Саул каза на слугите си, които стояха около него: Чуйте сега, вениаминци! Есеевият син ще даде ли на всички ви ниви и лозя, ще направи ли всички ви хилядници и стотници,8че всички вие сте се наговорили срещу мен и няма кой да ми открие, че синът ми е направил завет с Есеевия син; и няма нито един между вас, който да ме съжали и да ми открие, че синът ми е подбудил срещу мен слугата ми да постави засада, както е днес?9Тогава едомецът Доик, който беше поставен над слугите на Саул, отговори и каза: Видях Есеевия син да идва в Ноб при Ахимелех, сина на Ахитов.10И той се допита до ГОСПОДА за него и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.11Тогава царят изпрати да повикат свещеника Ахимелех, сина на Ахитов и целия му бащин дом – свещениците, които бяха в Ноб. И те всички дойдоха при царя.12И Саул каза: Слушай сега, сине на Ахитов! А той отговори: Ето ме, господарю мой.13Тогава Саул му каза: Защо сте се наговорили против мен, ти и Есеевият син, че си му дал хляб и меч и си се допитал до Бога за него, за да се надигне срещу мен да постави засада, както е днес?14А Ахимелех отговори на царя и каза: А кой между всичките ти слуги е като Давид – верен, и зет на царя, който има достъп до теб и е почитан в дома ти?15Сега ли съм започнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мен това! Нека царят не приписва нищо на слугата си, нито на никого от бащиния ми дом, защото слугата ти не знаеше нищо за всичко това – нито малко, нито много!16Но царят каза: Непременно ще умреш, Ахимелех, ти и целият ти бащин дом!17Тогава царят каза на телохранителите, които стояха около него: Обърнете се и убийте ГОСПОДНИТЕ свещеници, защото и тяхната ръка е с Давид, и защото са знаели, че той е бягал и не са ми съобщили! Но слугите на царя не желаеха да вдигнат ръка, за да нападнат ГОСПОДНИТЕ свещеници.18Тогава царят каза на Доик: Ти се обърни и нападни свещениците! И едомецът Доик се обърна и нападна свещениците, и уби в онзи ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод.19И порази с острието на меча Ноб, града на свещениците – от мъж до жена, от дете до кърмаче, и говеда, и магарета, и овце – изби ги с острието на меча.20Но един от синовете на Ахимелех, сина на Ахитов, на име Авиатар, се избави и избяга след Давид.21И Авиатар разказа на Давид, че Саул е избил ГОСПОДНИТЕ свещеници.22Тогава Давид каза на Авиатар: В онзи ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно ще каже на Саул. Аз станах причина за смъртта на всички хора от бащиния ти дом.23Остани с мен, не се страхувай – защото който търси моя живот, търси и твоя живот – защото с мен ще бъдеш в безопасност.