1Тогава Давид отиде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давид със страх, като му каза: Защо си сам и няма никой с тебе? (1 Цар 14:3; 1 Цар 16:4; Мк 2:26)2Давид отговори на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и ми каза: Никой да не знае за това, за което те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците еди-кое си и еди-кое си място.3А сега какво имаш на разположение? Дай ми пет хляба или каквото ти се намира.4И свещеникът отговори на Давид: Нямам останал нито един обикновен хляб; но има осветени хлябове – ако момците са се въздържали поне от жени. (Изх 19:15; Изх 25:30; Лев 24:5; Зах 7:3; Мт 12:4)5Давид отвърна на свещеника: Наистина жените са били далеч от нас през тези три дни, откакто тръгнах. Съдовете на момците са чисти; и хлябът е някак си общ, още повече друг хляб се освещава днес в съда. (Лев 8:26; 1 Сол 4:4)6И така свещеникът му даде осветените хлябове; защото там нямаше друг хляб освен присъствените хлябове, които бяха вдигнали отпред ГОСПОДА, за да положат топли хлябове в деня, когато бяха вдигнати другите. (Лев 24:8; Лев 24:9; Мт 12:3; Мт 12:4; Мк 2:25; Мк 2:26; Лк 6:3; Лк 6:4)7(А същия ден там имаше задържан пред ГОСПОДА един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари.) (1 Цар 22:9; Пс 52:1)8Давид каза също на Ахимелех: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? Защото не взех със себе си нито меча си, нито оръжията си, понеже царската работа беше спешна.9Свещеникът отговори: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, е обвит в кърпа зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен този. И Давид каза: Няма друг като него, дай ми го. (1 Цар 17:2; 1 Цар 17:50; 1 Цар 31:10)10Така в онзи ден Давид избяга от Саул и отиде при гетския цар Анхус.11А слугите на Анхус му казаха: Този Давид не е ли цар на онази земя? Не е ли той, за когото пееха ответно, когато танцуваха хоро, като казваха: Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди? (1 Цар 18:7; 1 Цар 29:5; Пс 56:1)12И Давид, като пазеше тези думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус. (Лк 2:19)13Затова промени поведението си пред тях и се престори на луд, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му. (Пс 34:1)14Тогава Анхус каза на слугите си: Не виждате ли, че този човек е луд! Защо го доведохте при мене?15Малко ли са моите луди[1], че сте довели този да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?
1 Царе 21
Верен
1А Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех. И Ахимелех дойде разтреперен да посрещне Давид и му каза: Защо си сам и няма никой с теб?2А Давид каза на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и ми каза: Никой да не знае нищо за работата, по която те изпращам и която съм ти възложил. И аз отпратих младежите на едно място.3А сега какво имаш под ръка? Дай в ръката ми пет хляба или каквото ти се намира.4И свещеникът отговори на Давид и каза: Няма под ръка обикновен хляб, а има само осветен хляб – стига младежите да са се въздържали поне от жени.5И Давид отговори на свещеника и му каза: Да, жените са били далеч от нас тези три дни, откакто съм излязъл, и съдовете на младежите са чисти. И хлябът е някак обикновен, още повече, че днес има друг осветен в съдовете.6И свещеникът му даде от осветения хляб, защото там нямаше друг хляб освен присъствения хляб, който беше вдигнат отпред ГОСПОДА, за да сложат вместо него топъл хляб в деня, когато го вдигнаха.7А в онзи ден там беше един от слугите на Саул, задържан пред ГОСПОДА; и името му беше Доик. Той беше едомец, надзирател на Сауловите овчари.8И Давид каза на Ахимелех: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? Защото не взех в ръката си нито меча си, нито оръжията си, понеже царската работа беше спешна.9Тогава свещеникът каза: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, увит е в дреха зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И Давид каза: Няма друг като него, дай ми го.10И Давид стана и побягна в онзи ден от Саул, и отиде при гетския цар Анхус.11А слугите на Анхус му казаха: Това не е ли Давид, царят на земята? Не пееха ли за този, докато танцуваха и казваха: Саул уби хилядите си и Давид – десетките си хиляди?12И Давид взе тези думи присърце и много се уплаши от гетския цар Анхус.13Затова той промени поведението си пред тях, престори се на луд в ръцете им, драскаше по вратите на портата и оставяше слюнката си да тече по брадата му.14Тогава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че човекът е луд. Защо ми го водите?15Да не би да ми липсват луди, че сте довели този да беснее пред мен? Да влезе ли такъв в дома ми?