1Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа. (Рут 1:2; 1 Лет 6:27; 1 Лет 6:34)2Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.3Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред ГОСПОДА. (Изх 23:14; Вт 12:5; Вт 16:16; И Н 18:1; Лк 2:41)4И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките и синове и на дъщерите и; (Вт 12:17; Вт 12:18; Вт 16:11)5а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но ГОСПОД беше затворил утробата и. (Бит 30:2)6А съперницата и я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че ГОСПОД беше затворил утробата и. (Йов 24:21)7(Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в ГОСПОДНИЯ дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)8Но мъжът и Елкана и каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина? (Рут 4:15)
Обещанието на Анна и раждането на Самуил
9А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при ГОСПОДНИЯ храм.) (1 Цар 3:3)10И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много. (Йов 7:11; Йов 10:1)11И направи оброк, като каза: ГОСПОДИ на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му. (Бит 8:1; Бит 28:20; Бит 29:32; Бит 30:22; Изх 4:31; Чис 6:5; Чис 30:3; Съд 11:30; Съд 13:5; 2 Цар 16:12; Пс 25:18)12А като продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий забеляза движението на устата и.13Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните и мърдаха, а гласът и не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.14И така, Илий и каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.15А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред ГОСПОДА. (Пс 62:8; Пс 142:2)16Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега. (Вт 13:13)17Тогава Илий и отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него. (Съд 18:6; Пс 20:4; Пс 20:5; Мк 5:34; Лк 7:50; Лк 8:48)18А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето и не беше вече печално. (Бит 33:15; Рут 2:13; Екл 9:7)19И като станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и ГОСПОД си спомни за нея. (Бит 4:1; Бит 30:22)20И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил[1]; защото си каза: От ГОСПОДА го изпросих.
Самуил – посветен на Господа
21След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на ГОСПОДА годишната жертва и оброка си. (1 Цар 1:3)22Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да живее там завинаги. (Изх 21:6; 1 Цар 1:11; 1 Цар 1:28; 1 Цар 2:11; 1 Цар 2:18; 1 Цар 3:1; Лк 2:22)23Мъжът и Елкана и каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само ГОСПОД да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби. (Чис 30:7; 2 Цар 7:25)24И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в ГОСПОДНИЯ дом в Сило. А детето беше малко. (Вт 12:5; Вт 12:6; Вт 12:11; И Н 18:1)25След като заклаха телето, донесоха детето при Илий. (Лк 2:22)26А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на ГОСПОДА. (Бит 42:15; 4 Цар 2:2; 4 Цар 2:4; 4 Цар 2:6)27За това дете се молех. И ГОСПОД изпълни прошението ми, което отправих към Него. (Мт 7:7)28Затова и аз го дадох на ГОСПОДА. През всичките дни на живота си ще бъде посветено[2] на ГОСПОДА. И тя се поклони там на ГОСПОДА. (Бит 24:26; Бит 24:52; 1 Цар 1:11; 1 Цар 1:22)
1 Царе 1
Верен
1Имаше един човек от Раматаим-Софим[1], от хълмистата земя на Ефрем, и името му беше Елкана, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суф, ефратец.2И той имаше две жени; името на едната беше Анна, а името на другата – Фенина. Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.3А този човек всяка година се изкачваше от града си, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Войнствата в Сило. А двамата синове на Илий – Офний и Финеес – бяха свещеници на ГОСПОДА там.4И в деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше дялове на жена си Фенина и на всичките ѝ синове и дъщери;5а на Анна даваше двоен дял, защото обичаше Анна; но ГОСПОД беше затворил утробата ѝ[2].6А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я наскърбява, защото ГОСПОД беше затворил утробата ѝ.7И всяка година, когато той правеше това, тя я дразнеше; всеки път, когато отиваше в ГОСПОДНИЯ дом. И тя плачеше и не ядеше.8А мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли аз по-добър за теб от десет сина?9Тогава Анна стана, след като ядоха и пиха в Сило. А свещеникът Илий седеше на стол до стълба на вратата на ГОСПОДНИЯ храм.10И тя, с огорчена душа, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много.11И направи обрек и каза: ГОСПОДИ на Войнствата, ако наистина погледнеш на скръбта на слугинята Си и си спомниш за мен, и не забравиш слугинята Си, и дадеш на слугинята Си мъжко дете, тогава аз ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине върху главата му!12И докато тя продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий наблюдаваше устата ѝ.13А Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ се движеха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова Илий я помисли за пияна.14И Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Откажи се от виното си!15А Анна отговори и каза: Не, господарю мой, аз съм жена с наскърбен дух. Нито вино, нито спиртно питие съм пила, а излях душата си пред ГОСПОДА.16Не считай слугинята си за негодна жена, защото от голямата си мъка и от скръбта си говорих досега.17Тогава Илий отговори и каза: Иди си с мир; и нека Израилевият Бог изпълни молбата ти, която си отправила към Него.18А тя каза: Нека слугинята ти намери благоволение в очите ти! И жената отиде по пътя си и яде и лицето ѝ вече не беше скръбно.19И те станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, и се върнаха, и дойдоха у дома си в Рама[3]. И Елкана позна жена си Анна, и ГОСПОД си я спомни.20И на определеното време, след като забременя, Анна роди син и го нарече Самуил[4], като каза: Защото го измолих от ГОСПОДА.21И Елкана се изкачи с целия си дом, за да принесе на ГОСПОДА годишната жертва и обрека си.22Но Анна не се изкачи, защото каза на мъжа си: Нека не идвам, докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да остане там завинаги.23И мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Направи, каквото ти се вижда добре. Остани, докато го отбиеш. Само ГОСПОД да утвърди словото Си! И жената остана и кърми сина си, докато го отби.24А когато го отби, го взе със себе си, заедно с три юнеца, една ефа брашно и един мех вино, и го донесе в ГОСПОДНИЯ дом в Сило. А детето беше малко.25И заклаха юнеца и донесоха детето при Илий.26И тя каза: О, господарю мой! Жива душата ти, господарю мой; аз съм жената, която беше застанала тук, до теб, и се молеше на ГОСПОДА.27За това дете се молех и ГОСПОД изпълни молбата ми, която отправих към Негост. 20;.28Затова и аз го посветих[5] на ГОСПОДА; докато е жив, ще бъде посветен[6] на ГОСПОДА. И се поклониха там на ГОСПОДА.