1Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане. (Мт 23:8; Мт 23:14; Рим 2:20; Рим 2:21; 1 Пет 5:3)2Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. (3 Цар 8:46; 2 Лет 6:36; Пс 34:13; Пр 20:9; Екл 7:20; Мт 12:37; Як 1:26; 1 Пет 3:10; 1 Йн 1:8)3Ето, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло. (Пс 32:9)4Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и са тласкани от силните ветрове, пак с едно мъничко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.5Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва! (Пс 12:3; Пс 73:8; Пс 73:9; Пр 12:18; Пр 15:2)6А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла. (Пр 16:27; Мт 15:11; Мт 15:18; Мк 7:15; Мк 7:20; Мк 7:23)7Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството,8но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова. (Пс 140:3)9С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие! (Бит 1:26; Бит 1:27; Бит 5:1; Бит 9:6)10От същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.11Изворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода?12Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка. (Лк 6:44)
1Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-строга присъда.2Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.3Ето, ние слагаме юзди в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.4Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и да се тласкат от силни ветрове, пак с много малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.5Така и езикът е малка част, но с големи неща се хвали. Ето, съвсем малък огън, а колко голяма гора запалва!6И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.7Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството;8но езика никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова.9С него благославяме Бога и Отца и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие!10От същите уста излизат и благословение, и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.11Изворът изпуска ли от същото отверстие и сладка, и горчива вода?12Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата – смокини? Така също и солен извор не може да дава сладка вода.13Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.14Но ако в сърцата си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.15Това не е мъдрост, която слиза от горе, а е земна, плътска, дяволска;16защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло.17Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.18А плодът на правдата се сее в мир от миротворците.