Римляни 11

Библия, ревизирано издание

1 И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе. (1 Цар 12:22; Ер 31:37; 2 Кор 11:22; Фил 3:5)2 Не е отхвърлил Бог хората Си, които е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия? Как вика към Бога против Израил: (Рим 8:29)3 „Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат.“ (3 Цар 19:10; 3 Цар 19:14)4 Но какво му казва божественият отговор? – „Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“ (3 Цар 19:18)5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат. (Рим 9:27)6 Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело. (Вт 9:4; Вт 9:5; Рим 4:4; Рим 4:5; Гал 5:4)7 Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес; (Рим 9:31; Рим 10:3)8 както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат, и уши – да не чуват.“ (Вт 29:4; Ис 6:9; Ис 29:10; Ер 5:21; Ез 12:2; Мт 13:14; Мк 4:12; Лк 8:10; Йн 12:40; Д А 28:26; Д А 28:27)9 И Давид казва: „Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, съблазън и отплата; (Пс 69:22)10 да се помрачат очите им, за да не виждат, и да се сгърби гърбът им завинаги.“ (Пс 69:23; Пс 69:24)11 Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да възбуди у тях ревност. (Д А 13:46; Д А 13:47; Д А 18:6; Д А 22:18; Д А 22:21; Д А 28:24; Д А 28:28; Рим 10:19)12 А ако тяхното падане значи богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване!13 Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моето служение, (Д А 9:15; Д А 13:2; Д А 22:21; Рим 1:16; Рим 2:2; Рим 2:7; Рим 15:16; Еф 3:8; 1 Тим 2:7; 2 Тим 1:11)14 дано по някакъв начин да възбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях. (1 Кор 7:16; 1 Кор 9:22; 1 Тим 4:16; Як 5:20)15 Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите? (2 Кор 5:19)16 А ако първата част от тестото е свята, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи. (Лев 23:10; Чис 15:18)17 Но ако някои клони са били отрязани и ти, като беше дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, (Ер 11:16; Д А 2:39; Еф 2:12; Еф 2:13)18 не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе. (Ис 66:2; Рим 12:16; 1 Кор 10:12)19 Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да се присадя аз.20 Добре, поради неверие те бяха отрязани, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но се бой. (Пр 28:14; Ис 66:2; Рим 12:16; Фил 2:12)21 Защото ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и тебе.22 Виж тогава благостта и строгостта на Бога: строгост към падналите, а божествена благост към теб, ако останеш в тази благост; иначе и ти ще бъдеш отсечен. (Йн 15:2; 1 Кор 15:2; Евр 3:6; Евр 3:14)23 Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади. (2 Кор 3:16)24 Понеже ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израил, само докато влезе пълното число на езичниците. (Лк 21:24; Рим 11:7; Рим 12:16; 2 Кор 3:14; Отк 7:9)26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавител ще дойде от Сион; Той ще отстрани нечестията от Яков; (Пс 14:7; Ис 27:9; Ис 59:20)27 и ето завета от Мене към тях, когато отнема греховете им.“ (Ис 27:9; Ер 31:31; Евр 8:8; Евр 8:10; Евр 10:16)28 Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите. (Вт 7:8; Вт 9:5; Вт 10:15)29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими. (Чис 23:19)30 Защото както вие някога не се покорявахте[1] на Бога, но сега чрез тяхното непокорство[2] сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост, (Еф 2:2; Кол 3:7; Тит 3:5)31 също така и те сега не се покоряват.32 Защото Бог затвори всички в непокорство, за да покаже към всички милост. (Рим 3:9; Гал 3:22)33 О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му! (Йов 9:10; Йов 11:7; Йов 36:23; Пс 36:6; Пс 92:5)34 Защото: „Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?“, (Йов 15:8; Йов 36:22; Ис 40:13; Ер 23:18; 1 Кор 2:16)35 или: „Кой от по-напред Му е дал нещо, за да му се отплати?“ (Йов 35:7; Йов 41:11)36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава навеки. Амин. (1 Кор 8:6; Гал 1:5; Кол 1:16; 1 Тим 1:17; 2 Тим 4:18; Евр 13:21; 1 Пет 3:18; Юда 1:25; Отк 1:6)

Римляни 11

Верен

1 И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от потомството на Авраам, от племето на Вениамин.2 Бог не е отхвърлил Своя народ, който е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как вика към Бога против Израил:3 „Господи, избиха пророците Ти, събориха олтарите Ти и аз останах сам, но и моя живот искат да отнемат.“4 Но какво му казва божественият отговор? – „Оставил съм си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“5 Така и понастоящем има остатък, избран по благодат.6 Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, (а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело).7 Тогава какво? Израил не получи онова, което търсеше, но избраните го получиха, а останалите бяха закоравени даже до днес[1];8 както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори и до днес.“9 И Давид казва: „Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, препънка и отплата,10 да се помрачат очите им и да не виждат, и превий гърба им завинаги.“11 Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното падане дойде спасението на езичниците[2], за да ги подбуди към ревност.12 Но ако тяхното падане означава богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване!13 Защото на вас, езичниците, казвам: тъй като съм апостол на езичниците, аз славя своето служение,14 дано мога по някакъв начин да подбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях.15 Защото, ако тяхното отхвърляне означава примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не живот от мъртвите?16 А ако първото от тестото е свято, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети.17 Но ако някои клони са били отрязани и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях и заедно с тях си споделил корена и тлъстината на маслината,18 не се хвали срещу клоните. Но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – теб.19 Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да бъда присаден аз.20 Добре! Те бяха отрязани поради неверие, а ти стоиш поради вяра. Не бъди високомерен, а се бой.21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и теб.22 Виж тогава благостта и строгостта Божия: строгост към падналите, а Божествена благост към теб, ако останеш в благостта; иначе и ти ще бъдеш отсечен.23 Така и те, ако не останат в неверие, ще бъдат присадени; защото Бог може да ги присади отново.24 Понеже, ако ти си бил отсечен от дивата по природа маслина и противно на естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече тези, които са естествени клони, ще бъдат присадени на своята собствена маслина!25 Защото, братя, не искам да не знаете тази тайна – за да не се мислите за мъдри – че частично закоравяване сполетя Израилст. 7;, докато влезе пълният брой на езичниците.26 И така, целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавителят ще дойде от Сион, Той ще отвърне безбожието от Яков;27 и това е за тях завет от Мен, когато отнема греховете им.“28 Що се отнася до благовестието, те са неприятели заради вас, но що се отнася до избирането, те са възлюбени заради отците.29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.30 Защото, както вие някога не бяхте покорни на Бога, но сега чрез тяхното непокорство[3] сте придобили милост,31 така и те сега не са покорни, за да придобият също милост чрез показаната към вас милост.32 Защото Бог затвори всички в непокорство, за да може към всички да покаже милост.33 О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите присъди и неизследими пътищата Му!34 Защото: „Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?35 Или кой някога Му е дал нещо, та Той да му се отплати?“36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин.