1За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането[1] ми? (Мт 27:46; Мк 15:34; Евр 5:7)2Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих.3Но Ти си Святият, Който си възцарен между Израилевите хваления. (Вт 10:21)4На Теб уповаваха бащите ни, уповаваха – и Ти ги избави.5Към Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха. (Пс 25:2; Пс 25:3; Пс 31:1; Пс 71:1; Ис 49:23; Рим 9:33)6А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа. (Йов 25:6; Ис 41:14; Ис 53:3)7Всички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват: (Йов 16:4; Пс 109:25; Мт 27:39; Мк 15:29; Лк 23:35)8Той упова на ГОСПОДА: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него. (Пс 91:14; Мт 27:43)9Но Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди, (Пс 71:6)10на Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог. (Ис 46:3; Ис 49:1)11Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник.12Много телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха. (Вт 32:14; Пс 68:30; Ез 39:18; Ам 4:1)13Отвориха срещу мен устата си – като лъв, който граби и реве. (Йов 16:10; Пс 35:21; П Ер 2:16; П Ер 3:46)14Разлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми. (И Н 7:5; Йов 23:16; Дан 5:6)15Силата ми изсъхна като черепка[2] и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта. (Йов 29:10; Пр 17:22; П Ер 4:4; Йн 19:28)16Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми. (Мт 27:35; Мк 15:24; Лк 23:33; Йн 19:23; Йн 19:37; Йн 20:25; Отк 22:15)17Мога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат. (Лк 23:27; Лк 23:35)18Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий. (Лк 23:34; Йн 19:23; Йн 19:24)19Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш. (Пс 10:1; Пс 22:11)20Избави от меч душата ми, живота[3] ми – от силата на кучето. (Пс 22:16; Пс 35:17)21Избави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал! (Ис 34:7; Д А 4:27; 2 Тим 4:17)22Ще възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля. (Пс 40:9; Йн 20:17; Рим 8:29; Евр 2:12)23Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от Израилевото потомство. (Пс 135:19; Пс 135:20)24Защото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него. (Евр 5:7)25От Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него. (Пс 35:18; Пс 40:9; Пс 40:10; Пс 66:13; Пс 111:1; Пс 116:14; Екл 5:4)26Смирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно. (Лев 7:11; Лев 7:12; Лев 7:15; Лев 7:16; Пс 69:32; Ис 65:13; Йн 6:51)27Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите; (Пс 2:8; Пс 72:11; Пс 86:9; Пс 96:7; Пс 98:3; Ис 49:6)28защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите. (Пс 47:8; Авд 1:21; Зах 14:9; Мт 6:13)29Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си, (Пс 45:12; Ис 26:19; Фил 2:10)30неговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение. (Пс 87:6)31Ще дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това. (Пс 78:6; Пс 86:9; Пс 102:18; Ис 60:3; Рим 3:21; Рим 3:22)
Псалм 22
Верен
1За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил – далеч от избавлението ми, от думите на стона ми?2Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой.3Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил.4На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави.5Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени.6А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа.7Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава:8Упова се на ГОСПОДА – нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!9Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди.10На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.11Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник!12Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.13Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве.14Разлях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми.15Силата ми изсъхна като черепка[1] и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта.16Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми.17Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен.18Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий.19Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавайст. 11;; сило моя, побързай ми на помощ!20Избави душата ми от меча, едничката ми душа от силата на кучето.21Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите говеда. Ти ме послуша!22Ще възвестявам Името Ти на братята си, сред събранието ще Те хваля.23Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го! Всички вие, потомци на Яков, славете Го! И бойте се от Него, всички вие, потомци на Израил!24Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.25От Теб е моето хваление в голямото събрание: ще изпълня обещанията си пред онези, които Му се боят.26Сиромасите ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят. Сърцето ви ще живее вечно!27Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите,28защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите.29Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта – и никой не може да опази живота си.30Потомство ще Му слугува; ще се разказва за Господа на идещото поколение.31Те ще дойдат, ще възвестяват правдата Му на народ, който ще се роди, защото Той извърши това.