Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила
1И Йов продължи още беседата си, като казваше:2О, да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше, (Йов 7:3)3когато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината; (Йов 18:6)4както бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми; (Пс 25:14)5когато Всемогъщият беше още с мен и децата ми бяха около мене;6когато миех стъпките си с масло и скалата изливаше за мене реки от дървено масло! (Бит 49:11; Вт 32:13; Вт 33:24; Йов 20:17; Пс 81:16)7Когато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара.8Младите, като ме гледаха, се криеха и старците ставаха и стояха прави;9първенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си; (Йов 21:5)10гласът на началниците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им; (Пс 137:6)11ухо, като ме чуеше, ме облажаваше и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;12защото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник. (Пс 72:12; Пр 21:3; Пр 24:11)13Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен; и аз веселях сърцето на вдовицата.14Обличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона. (Вт 24:13; Пс 132:9; Ис 59:17; Ис 61:10; Еф 6:14; 1 Сол 5:8)15Аз бях очи на слепия и крака на хромия. (Чис 10:31)16Бях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия за мене. (Пр 29:7)17Трошех челюстите на несправедливия и изтеглях лова от зъбите му. (Пс 58:6; Пр 30:14)18Тогава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът. (Пс 30:6)19Коремът ми е прострян към водите; и росата намокря цяла нощ клоните ми. (Йов 18:16; Пс 1:3; Ер 17:8)20Славата ми зеленее още в мен; и лъкът ми се укрепява в ръката ми. (Бит 49:24)21Хората чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми.22След моите думи те не прибавяха нищо; словото ми капеше върху тях;23очакваха ме като дъжд и устата им зееха като за пролетен дъжд. (Зах 10:1)24Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат[1] светлостта на лицето ми.25Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.
Йов 29
Верен
1И Йов още продължи беседата си и каза:2О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,3когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;4както бях във зрелостта си, и Божият доверен съветили: интимно общуване над шатрата ми беше;5когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми – покрай мен;6когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!7Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,8младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;9първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;10гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,11защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;12защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.13Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.14Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми – за мантия и за тюрбан.15Аз бях очи на слепия, крака на куция.16Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.17Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.18Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,19коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,20славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.21Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.22След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.23Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.24Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.25Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.