Йов 17

Библия, ревизирано издание

Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му

1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака. (Пс 88:3; Пс 88:4) 

2 Сигурно ми се присмиват; и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им! (1 Цар 1:6; 1 Цар 1:7) 

3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка за мене, (Пр 6:1; Пр 17:18; Пр 22:26) 

4 защото си скрил сърцето им от разум, затова няма да ги възвисиш. 

5 Който заради плячка предава приятели, очите на децата му ще изтекат. 

6 Той ме е поставил и поговорка на народа; и за укор станах аз пред тях. (Йов 30:9) 

7 Помрачиха очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка. (Пс 6:7; Пс 31:9) 

8 Правдивите ще се почудят на това и невинният ще се повдигне против нечестивия. 

9 А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си. (Пс 24:4) 

10 А вие всички, моля, пак елате; обаче няма да мога да намеря между вас един разумен. (Йов 6:29) 

11 Дните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха. (Йов 7:6; Йов 9:25) 

12 Нощта скоро ще замести деня; светлината е близо до тъмнината. 

13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината, 

14 ако съм викал към тлението: Баща си ми ти, – към червеите: Майка и сестра сте ми, 

15 то къде е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми? 

16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта. (Йов 3:17; Йов 18:13) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Йов 17

Верен

1 Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават. 

2 Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди? 

3 Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка? 

4 Защото си скрил сърцето им от разум – затова и няма да ги възвисиш. 

5 Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат. 

6 Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето. 

7 Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка. 

8 Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера. 

9 А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен. 

10 Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас. 

11 Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми. 

12 Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака. 

13 Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака. 

14 Към гроба викам: Ти си ми баща! – към червея: Ти – майка ми, сестра ми! 

15 Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види? 

16 Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.