Йов повторно отговаря на Елифаз. Срещу заблудата на приятелите – чистата съвест
1Тогава Йов отговори:2Много такива неща съм слушал; окаяни утешители сте всички. (Йов 13:4)3Свършват ли се празните думи? Или какво ти дава смелост, че отговаряш?4И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас. (Пс 22:7; Пс 109:25; П Ер 2:15)5Но аз бих ви подкрепил с устата си и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви.6Ако говоря, болката ми не олеква; и ако мълча, доколко съм в покой?7Но сега Той много ме умори; Ти запусти цялото ми семейство.8Покрил си ме с бръчки в свидетелство против мен; и мършавостта ми се издига срещу мен и заявява в лицето ми.9Разкъсва ме в гнева Си и ме мрази; скърца със зъбите Си против мене; неприятелят ми остри очите си върху мене. (Йов 10:16; Йов 10:17; Йов 13:24)10Зяпат против мене с устата си, удрят ме по челюстта с хулене, трупат се всички против мене. (Пс 22:13; Пс 35:15; П Ер 3:30; Мих 5:1)11Бог ме предаде на неправедния и ме хвърли в ръцете на нечестивите. (Йов 1:15; Йов 1:17)12Бях в охолност, но Той ме разкъса, дори ме хвана за врата и ме строши, и ме постави за Свой прицел. (Йов 7:20)13Стрелците Му ме обиколиха; пронизва бъбреците ми и не щади; излива жлъчката ми на земята.14Съсипва ме с удар върху удар; спуска се върху мене като исполин.15Вретище съших върху кожата си и окалях рога си в пръстта, (Йов 30:19; Пс 7:5)16лицето ми подпухна от плач и мрачна сянка има върху клепачите ми,17ако и да няма неправда в ръцете ми и да е чиста молитвата ми.18О, земьо, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка. (Йов 27:9; Пс 66:18; Пс 66:19)19Ето и сега, свидетелят ми е на небесата и свидетелството ми е във височините. (Рим 1:9)20Моите приятели ми се присмиват; но окото ми рони сълзи към Бога,21дано Той сам защити човека пред Бога и човешкия син – пред ближния му! (Йов 31:35; Екл 6:10; Ис 45:9; Рим 9:20)22Защото като се изминат малко години, аз ще отида на път, откъдето няма да се върна. (Екл 12:5)
Йов 16
Верен
1Тогава Йов отговори и каза:2Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!3Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?4Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.5Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.6Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?7Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.8Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.9Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.10Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.11Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.12Бях в покой – Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.13Стрелците Му ме обикалят – пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.14Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.15Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.16Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,17макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.18О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!19Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен – във висините.20Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,21за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син – пред ближния му.22Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.