1А преди празника Пасха Исус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. (Мт 26:2; Мт 26:17; Мк 14:1; Мк 14:12; Лк 22:7; Йн 12:23; Йн 17:1; Йн 17:11)2И когато беше готова вечерята, като дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде, (Лк 22:3; Йн 13:27)3Исус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, (Мт 11:27; Мт 28:18; Йн 3:35; Йн 8:42; Йн 16:28; Йн 17:2; Д А 2:36; 1 Кор 15:27; Евр 2:8)4стана от вечерята, свали горните Си дрехи, взе престилка и я препаса. (Лк 17:8; Лк 22:27; Фил 2:7; Фил 2:8)5После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с престилката, с която беше препасан.6И когато стигна до Симон Петър, той каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката? (Мт 3:14)7Исус му отговори: Това, което Аз правя, ти сега не осъзнаваш, но после ще разбереш. (Йн 13:12)8Петър Му каза: Ти няма да умиеш краката ми вовеки. Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене. (Йн 3:5; 1 Кор 6:11; Еф 5:26; Тит 3:5; Евр 10:22)9Симон Петър каза: Господи, не само краката ми, но и ръцете ми и главата ми.10Исус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а целият е чист; и вие сте чисти, но не всички. (Йн 15:3)11Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти. (Йн 6:64)12А като уми краката им и си взе горните дрехи, седна пак и им каза: Знаете ли какво направих?13Вие Ме наричате Учител и Господ; и право казвате, защото съм такъв. (Мт 23:8; Мт 23:10; Лк 6:46; 1 Кор 8:6; 1 Кор 12:3; Фил 2:11)14И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. (Лк 22:27; Рим 12:10; Гал 6:1; Гал 6:2; 1 Пет 5:5)15Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. (Мт 11:29; Фил 2:5; 1 Пет 2:21; 1 Йн 2:6)16Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. (Мт 10:24; Лк 6:40; Йн 15:20)17Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. (Як 1:25)18Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се изпълни писаното: „Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мен.“ (Пс 41:9; Пс 41:10; Мт 26:23; Йн 13:21; Д А 1:16)19Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм Този, за Когото ви говорих. (Йн 14:29; Йн 16:4)20Истина, истина ви казвам: Който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. (Мт 10:40; Мт 25:40; Лк 10:16)
Исус предсказва, че ще бъде предаден
21Като каза това, Исус се развълнува в духа Си и засвидетелства: Истина, истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде. (Мт 26:20; Мт 26:21; Мк 14:17; Мк 14:18; Лк 22:21; Йн 12:27; Д А 1:17; 1 Йн 2:19)22Учениците се спогледаха помежду си, като недоумяваха за кого говори.23А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, се беше облегнал на скута на Исус. (Йн 19:26; Йн 20:2; Йн 21:7; Йн 21:20; Йн 21:24)24Затова Симон Петър му кимна и му каза: Кажи ни за кого говори.25А той, както се беше облегнал на скута на Исус, се обърна и Му каза: Господи, кой е той?26Исус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залъка и ще му го дам. И така, като натопи залъка, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски.27И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. (Лк 22:3; Йн 6:70)28А никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това;29защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата[1], че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите. (Йн 12:6)30И така, като прие залъка, Юда веднага излезе; а беше нощ.
36Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където Аз отивам, ти сега не можеш да дойдеш, но по-късно ще дойдеш. (Мт 26:31; Мк 14:27; Лк 22:31; Йн 21:18; 2 Пет 1:14)37Петър Му каза: Господи, защо да не мога да Те последвам сега? Живота[2] си ще дам за Теб.38Исус отговори: Живота[3] си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: Петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мене. (Мт 26:33; Мк 14:29; Лк 22:33; Лк 22:34)
Йоан 13
Верен
1А преди празника на Пасхата Иисус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби.2И по време на вечерята, когато дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде,3Иисус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че Той от Бога е излязъл и при Бога отива,4стана от вечерята, сложи настрани горната Си дреха, взе кърпа и се препаса.5После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която бе препасан.6И така, дойде при Симон Петър. Той Му каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката?7Иисус в отговор му каза: Това, което Аз правя, ти не знаеш сега, но ще разбереш след това.8Петър Му каза: Ти никога няма да умиеш моите крака!ст. 6; Иисус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мен.9Симон Петър Му каза: Господи, не само краката ми, а и ръцете и главата!10Иисус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а е цял чист; и вие сте чисти, но не всички.11Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти.12А като уми краката им и си взе горната дреха, седна пак и им каза: Знаете ли какво ви направих?13Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв.14И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката.15Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас.16Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.17Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.18Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал, но за да се сбъдне писанието: „Който ядеше хляба Ми, вдигна своята пета против Мен.“19Отсега ви го казвам, преди да е станало, че когато стане, да повярвате, че съм Аз.20Истина, истина ви казвам: който приеме онзи, когото Аз пращам, Мен приема; а който приема Мен, приема Този, който Ме е пратил.21Като каза това, Иисус се смути в духа Си и свидетелства, и каза: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.22Тогава учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.23А на трапезата един от учениците, когото Иисус любеше, се беше облегнал на гърдите на Иисус.24Симон Петър му кимна да попита кой е този, за когото Иисус говори.25А той, като се беше облегнал назад на гърдите на Иисус, Му каза: Господи, кой е?26Иисус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залък и ще му го дам. И като натопи залъка, Той го подаде на Юда Симонов Искариотски.27И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Иисус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.28Но никой от седящите не разбра защо му каза това.29Защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Иисус му казва: Купи, каквото ни трябва за празника, или че трябва да даде нещо на бедните.30И така, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.31А когато излезе, Иисус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него.32Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.33Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както казах на юдеите, така казвам и на вас, че там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете.34Нова заповед ви давам: да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг.35По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.36Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Иисус отговори: Където отивам Аз, ти не можеш сега да Ме последваш, но ще Ме последваш после.37Петър Му каза: Господи, защо не мога да Те последвам сега? Живота си ще дам за Теб.38Иисус отговори: Живота си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: петелът няма да пропее, преди ти три пъти да се отречеш от Мен.