1И в дните на Юдейския цар Ахаз, син на Йотам, Озиевия син, сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей, Ромелиевият син, излязоха против Йерусалим, за да воюват против него; но не можаха да го завладеят. (4 Цар 16:5; 2 Лет 28:5; 2 Лет 28:6)2Тогава известиха на Давидовия дом: Сирия се съюзи с Ефрем. И сърцето на Ахаз, и сърцето на народа му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от вятъра.3Тогава ГОСПОД каза на Исайя: Излез сега да посрещнеш Ахаз, ти и синът ти Сеар-Ясув[1], при края на водопровода на горния водоем, по пътя към тепавичарската нива, (4 Цар 18:17; Ис 36:2)4и му кажи: Гледай да си спокоен; не се плаши, нито се показвай малодушен поради тези две опашки на димящи главни – поради яростния гняв на Расин и Сирия, и на Ромелиевия син.5Понеже Сирия, Ефрем и Ромелиевият син имаха лошо намерение против тебе, като казаха:6Да излезем против Юдея и да я разорим, и да си пробием пролом в нея, и да поставим Тавиеловия син за цар над нея.7Затова така казва Господ ЙЕХОВА: Това няма да стане, нито ще бъде. (Пр 21:30; Ис 8:10)8Защото главата на Сирия е Дамаск, а глава на Дамаск – Расин; и в течение на шестдесет и пет години Ефрем ще бъде съкрушен така, че вече да не е народ – (2 Цар 8:6)9Ефрем, чиято глава е Самария, а глава на Самария – Ромелиевият син. Ако не вярвате в това, вие няма да бъдете утвърдени. (2 Лет 20:20)10И ГОСПОД говори още на Ахаз:11Поискай си знамение от ГОСПОДА, твоя Бог; искай го или в дълбината, или във висината горе. (Съд 6:36; Мт 12:38)12Но Ахаз отговори: Няма да искам, нито ще изпитам ГОСПОДА.13А Исайя каза: Слушайте сега, доме Давидов; малко нещо ли ви е да досаждате на хора, че ще досаждате и на моя Бог?14Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил[2]. (Ис 8:8; Ис 9:6; Мт 1:23; Лк 1:31; Лк 1:34)15Сгъстено мляко и мед ще яде, когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто;16защото, преди детето да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, тази земя, от чиито двама царе се отвращаваш ти, ще бъде изоставена. (4 Цар 15:30; 4 Цар 16:9; Ис 8:4)17ГОСПОД ще докара на тебе, на твоя народ и на бащиния ти дом такива дни, каквито не са идвали от деня, когато Ефрем се е отделил от Юда – ще докара асирийския цар. (3 Цар 12:16; 2 Лет 28:19)18И в същия ден ГОСПОД ще призове мухите, които са в най-далечните околности на египетските реки, и пчелите, които са в асирийската земя; (Ис 5:26)19и те ще дойдат и всичките ще накацат по запустелите долини и в дупките на канарите, и на всяка драка, и на всяко пасбище. (Ис 2:19; Ер 16:16)20В този ден Господ ще обръсне с бръснач, нает оттатък реката, асирийския цар, главата и космите на краката – даже и брадата ще смъкне. (4 Цар 16:7; 4 Цар 16:8; 2 Лет 28:20; 2 Лет 28:21; Ез 5:1)21В същия ден човек, който храни крава и две овце,22ще яде сгъстено мляко от изобилието на млякото, което ще дават; защото сгъстеното мляко и мед ще яде всеки, който е останал в страната.23И в онзи ден всяко място, където е имало хиляда лози по хиляда сребърника, ще бъде за глогове и тръни. (Ис 5:6)24Със стрели и лъкове ще дойдат хора там, защото цялата страна ще стане само глогове и тръни.25Поради страх от глогове и тръни ти няма да дойдеш на никой хълм, копан сега с търнокоп, а ще бъде място, на което ще изпращаш говеда и което ще тъпчат овце.
Исая 7
Верен
1И в дните на юдовия цар Ахаз, сина на Йотам, син на Озия, арамейският цар Расин и израилевият цар Факей, синът на Ромелия, се изкачиха против Ерусалим, за да воюват против него, но не можаха да го завладеят.2И известиха на Давидовия дом и казаха: Арам се съюзи с Ефрем. И сърцето му и сърцето на народа му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от вятъра.3Тогава ГОСПОД каза на Исая: Излез сега да посрещнеш Ахаз, ти и синът ти Сеар-Ясув[1], при края на водопровода на горния водоем, по пътя към тепавичарската нива.4И му кажи: Гледай да си спокоен; не се страхувай и не бъди малодушен пред тези две опашки на димящи главни, пред яростния гняв на Расин и Арам, и на сина на Ромелия.5Понеже Арам се съветва за зло против теб с Ефрем и сина на Ромелия, и казаха:6Да се изкачим против Юда и да го ужасим, и да го завладеем за себе си, и да поставим сина на Тавеил за цар в него! –7така казва Господ БОГ: Това няма да стане и няма да бъде.8Защото главата на Арам е Дамаск, а глава на Дамаск е Расин; и за още шестдесет и пет години Ефрем ще се съкруши, да не е вече народ.9И глава на Ефрем е Самария, а глава на Самария е синът на Ромелия[2]. Ако не вярвате, няма да се утвърдите.10И ГОСПОД продължи да говори на Ахазст. 1;, като каза:11Поискай си знамение от ГОСПОДА, своя Бог. Искай го или в дълбината, или във висината горе.12Но Ахаз каза: Няма да искам и няма да изпитвам ГОСПОДА.13А Исая каза: Слушайте сега, доме Давидов! Малко ли ви е да досаждате на хора, че досаждате и на моя Бог?14Затова сам Господ ще ви даде знамение[3]: Ето, девицата ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил[4].15Масло и мед ще ядест. 22;, докато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто;16защото, преди да се научи момчето да отхвърля лошото и да избира доброто, ще бъде изоставена тази земя, от чиито двама царе се ужасяваш ти.17ГОСПОД ще докара на теб, на твоя народ и на бащиния ти дом дни, каквито не са идвали от деня, когато Ефрем се е отделил от Юда, ще докара асирийския цар.18И в онзи ден ГОСПОД ще подсвирне на мухите, които са в краищата на египетските реки, и на пчелите, които са в асирийската земя.19И те ще дойдат и всичките ще накацат по запустелите долини и в цепнатините на скалите, и по всички тръни, и по всички пасбища.20В онзи ден Господ ще обръсне с бръснач, нает отвъд реката, с асирийския цар[5], главата и космите на краката, даже и брадата ще свали.21И в онзи ден човек ще храни крава и две овце.22И от изобилието на млякото, което дават, ще яде масло – защото масло и мед ще яде всеки, който е останал сред земята.23И в онзи ден всяко място, където е имало хиляда лози по хиляда сребърника, ще бъде за тръни и бодили.24Със стрели и с лъкове ще дойдат там, защото цялата земя ще бъде тръни и бодили.25И на никой хълм, преди копан с мотика, няма вече да дойдеш от страх от тръни и бодили; ще бъдат място, където се праща добитък, ще се тъпче от дребен добитък.