1Ето законите, които ще представиш пред тях. (Изх 24:3; Изх 24:4; Вт 4:14; Вт 6:1)2Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. (Лев 25:39; Вт 15:12; Ер 34:14)3Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.4Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, то жената и децата и ще бъдат на господаря и, а той ще излезе сам.5Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си, не желая да изляза свободен, (Вт 15:16; Вт 15:17)6тогава господарят му ще го заведе пред съдиите[1] и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги. (Изх 12:12; Изх 22:8; Изх 22:28; Пс 40:6)7Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе, както излизат робите. (Изх 21:2; Изх 21:3; Неем 5:5)8Ако не се хареса на господаря си, който я е определил за себе си, то нека я остави да бъде откупена; той няма право да я продаде на чужденци, тъй като я е отхвърлил.9Но ако я е определил за сина си, то нека и дари правата на дъщерите.10Ако си вземе още една жена, да не лиши онази от храната и, от дрехите и и от съпружеско съжителство с нея. (1 Кор 7:5)11А ако не и изпълни тези три условия, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
Закон срещу насилието
12Който удари човек смъртоносно, непременно да бъде предаден на смърт. (Бит 9:6; Лев 24:17; Чис 35:30; Чис 35:31; Мт 26:52)13Но ако това стане неволно и Бог е допуснал това, тогава Аз ще определя прибежищно място. (Чис 35:11; Чис 35:22; Вт 19:3; Вт 19:4; Вт 19:5; И Н 20:2; 1 Цар 24:4; 1 Цар 24:10; 1 Цар 24:18)14Ако обаче някой от озлобление убие ближния си коварно, то и от жертвеника Ми ще го извадиш, за да го убиеш. (Чис 15:30; Чис 35:20; Вт 19:11; Вт 19:12; 3 Цар 2:28; 4 Цар 11:15; Евр 10:26)15Който удари баща си или майка си, да бъде убит.16Който открадне човек и го продаде или откраднатият бъде открит при него, той да бъде убит. (Бит 37:28; Изх 22:4; Вт 24:7)17Който кълне баща си или майка си, да бъде убит. (Лев 20:9; Пр 20:20; Мт 15:4; Мк 7:10)18Когато се карат двама души, ако единият удари другия с камък или с юмрук и той не умре, а легне от раните си;19и ако после се привдигне и излиза, подпирайки се с тояга, тогава онзи, който го е ударил, да не бъде наказан – само ще плати за денгубата му и ще се погрижи раненият да се излекува. (2 Цар 3:29)20Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, така че да умре под ръката му, да бъде наказан.21Обаче ако удареният преживее един-два дни, тогава да не се наказва, понеже той е негова собственост[2]. (Лев 25:45; Лев 25:46)22Ако мъже се бият и ударят бременна жена, така че да пометне, а не последва друга повреда, тогава онзи, който я е ударил, да бъде глобен, както мъжът и би му наложил, и да плати, както определят съдиите. (Изх 21:30; Вт 22:18; Вт 22:19)23Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,24око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, (Лев 24:20; Вт 19:21; Мт 5:38)25изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.26Ако някой удари роба си или робинята си в окото и го повреди, заради окото му ще го освободи.27И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи заради зъба му.28Ако вол прободе мъж или жена, така че да умре, тогава волът да бъде убит с камъни и месото му да не се яде; а стопанинът на вола ще бъде оправдан. (Бит 9:5)29Но ако волът е бил бодлив отнапред и това е било известно на стопанина му, но той не го е държал вързан, а е убил мъж или жена, то волът да бъде убит с камъни, а също и стопанинът му трябва да умре.30Обаче, ако му бъде определен откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му бъде определено. (Изх 21:22; Чис 35:31)31Ако волът прободе син или дъщеря на някого, да се издаде същата присъда.32Но ако волът прободе роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикъла и нека волът бъде убит с камъни. (Изх 21:28; Зах 11:12; Зах 11:13; Мт 26:15; Фил 2:7)33Ако някой изкопае яма или изкопае яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел,34притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а трупът ще бъде негов.35Ако волът на някого прободе вола на друг, така че вторият вол умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят парите от продажбата му, и трупа също да си разделят.36Но ако се е знаело отнапред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е държал вързан, то той да възстанови жив вол за вол, а трупът ще бъде негов.
Изход 21
Верен
1Ето наредбите на закона, които ще представиш пред тях.2Ако купиш роб евреин, шест години да работи, а на седмата да излезе свободен, без откуп.3Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, и жена му да излезе с него.4Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата ѝ да бъдат на господаря ѝ, а той да излезе сам.5Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си; не желая да изляза свободен! –6тогава господарят му да го заведе пред съдиите, да го сложи при вратата или при стълба на вратата и господарят му да промуши ухото му с шило; и той ще му бъде роб завинаги.7Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе, както излизат робите.8Ако не хареса на господаря си, който я е определил за себе си, нека я остави да бъде откупена; той няма да има власт да я продаде на чужд народ, тъй като е постъпил невярно с нея.9Но ако я е определил за сина си, нека постъпи с нея според правото на дъщерите.10Ако си вземе още една жена, да не намали на онази храната ѝ, облеклото ѝ и съпружеското сношение с нея.11А ако не ѝ отдава тези трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.12Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.13Но ако не го е причаквал, а Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място, където да прибегне.14Ако обаче някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми да го извадиш, за да се умъртви.15Който удари баща си или майка си, непременно да се умъртви.16Който открадне човек и го продаде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.17Който злослови баща си или майка си, непременно да се умъртви.18Когато мъже се карат, ако единият удари другия с камък или с юмрука си и той не умре, но легне на легло,19ако се привдигне и излиза от къщи макар и с тояга, тогава онзи, който го е ударил, да бъде невинен, само да плати за лежането му и да се погрижи да бъде съвършено изцелен.20Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, така че умре под ръката му, непременно да се накаже.21Но ако удареният остане жив един или два дни, тогава да не се наказва, понеже той му е купен с пари.22Ако мъже се бият и ударят бременна жена, така че пометне, но не последва друга повреда, тогава онзи, който я е ударил, непременно да бъде глобен, както мъжът ѝ би му наложил, и да плати, както определят съдиите.23Но ако последва повреда, тогава да дадеш живот за живот,24око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак,25изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.26Ако някой удари роба си или робинята си в окото и го ослепи, да го освободи заради окото му.27И ако някой избие зъб на роба си или зъб на робинята си, да го освободи заради зъба му.28Ако вол убоде мъж или жена, така че умрат, тогава волът непременно да се убие с камъни и месото му да не се яде, а стопанинът на вола ще бъде невинен.29Но ако волът от по-рано е бил бодлив и стопанинът му е бил предупреден, но не го е ограничил и волът е убил мъж или жена, волът да се убие с камъни, а и стопанинът му да се умъртви.30Но ако му се определи откуп, да даде за откуп на живота си колкото му се определи.31Ако волът е убол било син, или дъщеря – според тази наредба на закона да му се направи.32Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикъла и нека волът се убие с камъни.33Ако някой отвори яма или изкопае яма, без да я покрие, и в нея падне вол или магаре,34притежателят на ямата да заплати щетата; да даде пари на стопанина им, а мъртвото животно да бъде негово.35Ако волът на някого убоде вола на ближния му, така че той умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му и мъртвия вол също да си разделят.36Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, непременно да плати вол за вол, а мъртвият вол да бъде негов.