1ГОСПОД говори още на Моисей в моавските полета при Йордан срещу Йерихон:2Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им. (И Н 14:3; И Н 14:4; Ез 45:1; Ез 48:8)3Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.4Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.5Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.6А градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за убежище, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и към тях да прибавите още четиридесет и два града. (Чис 35:13; Вт 4:41; И Н 20:2; И Н 20:7; И Н 20:8; И Н 21:3; И Н 21:13; И Н 21:21; И Н 21:27; И Н 21:32; И Н 21:36; И Н 21:38)7Всички градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; дайте ги заедно с пасбищата им. (И Н 21:41)8И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото градове дайте много, а от малкото – дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило. (Чис 26:54; И Н 21:3)9ГОСПОД говори още на Моисей:10Кажи на израилтяните: Когато минете през Йордан в Ханаанската земя, (Вт 19:2; И Н 20:2)11тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за убежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка. (Изх 21:13)12Те да ви бъдат градове за избягване от сродника отмъстител, за да не бъде убит убиецът, преди да се представи на съд пред обществото. (Вт 19:6; И Н 20:3; И Н 20:5; И Н 20:6)13От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за убежище. (Чис 35:6)14Три града да дадете оттатък Йордан[1] и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за убежище. (Вт 4:41; И Н 20:8)15Тези шест града да бъдат убежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришълец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка. (Чис 15:16)16Ако някой удари някого с желязно оръдие и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен. (Изх 21:12; Изх 21:14; Лев 24:17; Вт 19:11; Вт 19:12)17Ако го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.18Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.19Отмъстителят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви. (Чис 35:21; Чис 35:24; Чис 35:27; Вт 19:6; Вт 19:12; И Н 20:3; И Н 20:5)20И ако го тласне от омраза или от засада хвърли нещо върху него и онзи умре, (Бит 4:8; Изх 21:14; Вт 19:11; 2 Цар 3:27; 2 Цар 20:10; 3 Цар 2:31; 3 Цар 2:32)21или от омраза го удари с ръката си и онзи умре, този, който го е ударил, непременно да бъде умъртвен, убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.22Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него, без да го е причаквал, (Изх 21:13)23или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, и онзи умре, без да му е бил неприятел или да е искал да му стори зло,24тогава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези наредби; (Чис 35:12; И Н 20:6)25и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта и обществото да го върне в града, където е прибегнал за убежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото миро. (Изх 29:7; Лев 4:3; Лев 21:10; И Н 20:6)26Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на убежищния град, в който е прибегнал,27и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на убежищния му град, и отмъстителят за кръвта умъртви убиеца, този няма да бъде виновен за кръвопролитие;28защото убиецът трябва да стои в убежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека убиецът се върне в земята, която му е притежание.29Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища. (Чис 27:11)30Който убие някого, този убиец да бъде умъртвен според думите[2] на свидетели; обаче не бива само един свидетел да свидетелства против някого, за да бъде умъртвен. (Вт 17:6; Вт 19:15; Мт 18:16; 2 Кор 13:1; Евр 10:28)31Нито да вземате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт, а непременно той да бъде умъртвен.32Да не взимате откуп и за онзи, който е прибегнал в убежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на първо свещеника.33Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял. (Бит 9:6; Пс 106:38; Мих 4:11)34Нито един от вас да не осквернява земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, Йехова, обитавам сред израилтяните. (Изх 29:45; Изх 29:46; Лев 18:25; Вт 21:23)