1В края на всяка седма година да правиш опрощаване. (Изх 21:2; Изх 23:10; Изх 23:11; Лев 25:2; Лев 25:4; Вт 31:10; Ер 34:14)2А ето правилото за опрощаване: всеки заемодател да опрости заема, който е дал на ближния си; да не го изисква от ближния си или от брат си; защото се провъзгласява опрощаване заради ГОСПОДА.3От чужденеца можеш да го изискваш; но каквото твое има в брат ти, ръката ти да го оставя. (Вт 23:20)4Обаче няма да има сиромах между вас (защото ГОСПОД ще те благославя много в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава в наследство, за да я притежаваш), (Вт 28:8)5ако само прилежно слушаш гласа на ГОСПОДА, твоя Бог, и старателно изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти давам. (Вт 28:1)6Защото ГОСПОД, твоят Бог, ще те благослови според обещанието Си; и ще заемеш на много народи, но няма да вземеш на заем; и ще владееш над много народи, но те няма да владеят над теб. (Вт 28:12; Вт 28:13; Вт 28:44; Пр 22:7)7Ако в земята ти, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, има при тебе сиромах от братята ти в някои от градовете ти, да не закоравяваш сърцето си, нито да затваряш ръката си пред бедния си брат; (Лев 25:35; Мт 5:42; Лк 6:34; Лк 6:35)8но непременно да отваряш ръката си за него и да му даваш назаем достатъчно пари според нуждите му за каквото му е потребно.9Внимавай да не влезе в сърцето ти подла мисъл и да си кажеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да погледнеш с лошо око на бедния си брат и да не му дадеш, и той да извика към ГОСПОДА против теб, и това да ти бъде зачетено за грях. (Вт 24:15; Вт 28:54; Вт 28:56; Пр 23:6; Пр 28:22; Мт 20:15; Мт 25:41; Мт 25:42)10Непременно да му дадеш и да не ти е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това ГОСПОД, твоят Бог, ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти начинания. (Вт 14:29; Пс 41:1; Пр 22:9; 2 Кор 9:5; 2 Кор 9:7)11Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; затова ти заповядвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния и към брата си в оскъдица в земята си. (Изх 21:2; Лев 25:39; Ер 34:14; Мт 26:11; Мк 14:7)12Ако ти се продаде брат ти, евреин или еврейка, нека ти слугува шест години; а в седмата година да го освободиш от себе си.13И когато го освободиш от себе си, да не го изпратиш празен;14да му подариш изобилно от стадото си, от хармана си и от лина си; както ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил, така да му дадеш. (Пр 10:22)15Да си спомниш, че и ти беше роб в Египетската земя и че ГОСПОД, твоят Бог, те изкупи; затова Аз днес ти заповядвам това. (Вт 5:15; Вт 16:12)16Но ако той ти каже: Няма да си отида от тебе, понеже обича теб и дома ти, защото е добре при тебе, (Изх 21:5; Изх 21:6; Изх 21:16)17тогава да вземеш шило и да промушиш ухото му върху вратата, и ще ти бъде роб завинаги. Подобно да направиш и на робинята си.18Да не ти се види тежко, когато го изпратиш свободен от себе си; защото за шест години той е изработил двойно повече от един наемник; а ГОСПОД, твоят Бог, ще те благославя във всичко, което вършиш. (Ис 16:14)19Всички мъжки първородни, които се раждат от говедата и овцете ти, да посвещаваш на ГОСПОДА, твоя Бог; да не употребиш в работа първородното на говедото си, нито да стрижеш първородните на овцете си. (Изх 13:2; Изх 34:19; Лев 27:26; Чис 3:13)20Всяка година да ги ядеш, ти и домът ти, пред ГОСПОДА, твоя Бог, на мястото, което избере ГОСПОД. (Вт 12:5; Вт 12:17; Вт 14:23; Вт 16:11; Вт 16:14)21Но ако животното има някакъв недостатък, ако е куцо или сляпо, или има какъвто и да е лош недостатък, да не го принасяш жертва на ГОСПОДА, твоя Бог. (Лев 22:20; Вт 17:1)22Да го ядеш там, където живееш[1]; нечистият и чистият еднакво да го ядат, както ядат газела и елен. (Вт 12:15; Вт 12:22)23Само кръвта му да не ядеш; да я изливаш на земята като вода. (Вт 12:16; Вт 12:23)