1Защото всичко това вложих в сърцето си, да издиря всичко това, че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква; всичко е неизвестно пред тях. (Екл 8:14)2Всичко постига всичките еднакво: една е участта на праведния и на нечестивия, на добрия и на злия, на чистия и на нечистия, на онзи, който жертва, и на онзи, който не жертва; както е добрият, така е и грешният, и онзи, който се кълне, както онзи, който се бои да се кълне. (Йов 21:7; Пс 73:3; Пс 73:12; Пс 73:13; Мал 3:15)3Това е злото между всичко, което става под слънцето. Че една е участта на всичките и най-вече, че сърцето на човешките синове е пълно със зло и лудост е в сърцето им, докато са живи, и че после слизат при мъртвите.4Защото за онзи, който общува с всички живи, има надежда; понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.5Защото живите поне знаят, че ще умрат; а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен; (Йов 7:8; Йов 14:21; Ис 26:14)6също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.7Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече има благоволение към делата ти. (Екл 8:15)8Дрехите ти нека бъдат винаги бели. И миро да не липсва от главата ти.9Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, през всички дни на суетния си живот, които са ти дадени под слънцето – през всички дни на твоята суета; защото това е делът ти в живота и в труда ти, с който се трудиш под слънцето. (Екл 2:10; Екл 2:24; Екл 3:13; Екл 3:22; Екл 5:18)10Всичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба[1], където отиваш.11Обърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; а на всички тях се случва според времето и случая. (Ер 9:23; Ам 2:14; Ам 2:15)12Защото и човек не знае времето си; както рибите, които се улавят в жестока[2] мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките синове в лошо време, когато то внезапно ги връхлети. (Пр 29:6; Екл 8:7; Лк 12:20; Лк 12:39; Лк 17:16; 1 Сол 5:3)13И това видях като мъдрост под слънцето (и тя ми се видя голяма):14Имаше малък град и малко мъже в него; и дойде против него велик цар и го обсади, и издигна против него големи могили. (2 Цар 20:16)15Но в него се намери сиромах и мъдър човек и той с мъдростта си избави града, но никой не си спомни за онзи беден човек.16Тогава казах: Мъдростта струва повече от силата; а при все това мъдростта на бедния е презряна и думите му не се слушат. (Пр 21:22; Пр 24:5; Екл 7:19; Екл 9:18; Мк 6:2; Мк 6:3)17Думите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат повече от вика на онзи, който властва между безумните.18Мъдростта струва повече от военните оръжия; а един грешник разваля много добри неща. (И Н 7:1; И Н 7:11; И Н 7:12; Екл 9:16)
Еклисиаст 9
Верен
1Защото всичко това взех присърце, за да издиря всичко това – че праведните и мъдрите, и делата им са в Божията ръка. Няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква; всичко е пред тях.2Всичко идва еднакво за всички, едно и също се случва на праведния и на безбожния; на добрия и на чистия, и на нечистия; и на този, който жертва, и на този, който не жертва; както на добрия, така и на грешния, на този, който се заклева, както на този, който се страхува от заклеване.3Това е зло във всичко, което се върши под слънцето – че едно и също се случва на всички[1]. Сърцето на човешките синове е пълно със зло; безумие е в сърцето им, докато живеят, и после отиват при мъртвите.4Защото за този, който е между всички живи, има надежда, понеже живо куче е по-добре от мъртъв лъв.5Защото живите знаят, че ще умрат, а мъртвите не знаят нищо и нямат вече награда, понеже споменът за тях е забравен.6Както любовта им, така и омразата им, и ревността им са вече изгубени; вече никога няма да имат дял в нещо, което се прави под слънцето.7Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече е благоволил в делата ти.8Нека дрехите ти бъдат винаги бели и нека не липсва масло на главата ти.9Наслаждавай се на живота с жената, която обичаш, през всичките дни на суетния си живот, който Той ти е дал под слънцето, във всичките дни на своята суета, защото това е делът ти в живота и в труда ти, в който се трудиш под слънцето.10Всичко, което ръката ти намери да прави, направи със силата си, понеже няма нито работа, нито размисъл, нито знание, нито мъдрост в Шеол, където отиваш.11Обърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на бързите, нито боят – на силните, нито хлябът – на мъдрите, нито богатствата – на проницателните, нито благоволението – на изкусните, защото времето и случаят постигат всички тях[2].12Защото и човек не знае времето си; както рибите, уловени в зла мрежа и както птиците, уловени в примка, като тях и човешките синове се улавят в зло време, когато то ги сполети внезапно.13Също и това видях като мъдрост под слънцето, и тя ми се видя голяма:14Имаше малък град с малцина мъже в него; и велик цар дойде против него и го обсади, и съгради около него големи обсадни съоръжения,15но в него се намери беден мъдър човек и той чрез мъдростта си избави града. Но никой не си спомни за онзи беден човек.16Тогава казах: Мъдростта е по-добра от силата. Но мъдростта на сиромаха се презира и думите му не се чуват.17Думите на мъдрите, чути в тишина, са повече от вика на властващия между безумни.18Мъдростта е по-добра от военни оръжия[3]; но един грешник погубва много добри неща.