1Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение. (Йов 5:7; Екл 2:23)2Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи. (Йов 8:9; Пс 90:5; Пс 90:6; Пс 90:9; Пс 102:11; Пс 103:15; Пс 144:4; Ис 40:6; Як 1:10; Як 1:11; Як 4:14; 1 Пет 1:24)3И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе? (Пс 143:2; Пс 144:3)4Кой може да извади чисто от нечисто? Никой. (Бит 5:3; Пс 51:5; Йн 3:6; Рим 5:12; Еф 2:3)5Тъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине, (Йов 7:1)6отвърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си. (Йов 7:1; Йов 7:16; Йов 7:19; Йов 10:20; Пс 39:13)7Защото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне, (Йов 14:14)8даже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;9понеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.10Но човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той?11Както водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва,12така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си. (Пс 102:26; Ис 51:6; Ис 65:17; Ис 66:22; Д А 3:21; Рим 8:20; 2 Пет 3:7; 2 Пет 3:10; 2 Пет 3:11; Отк 20:11; Отк 21:1)13О, да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!14Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми. (Йов 13:15; Йов 14:7)15Ще повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си. (Йов 13:22)16А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми? (Йов 10:6; Йов 10:14; Йов 13:27; Йов 31:4; Йов 34:21; Пс 56:8; Пс 139:1; Пр 5:21; Ер 32:19)17Престъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми. (Вт 32:34; Ос 13:12)18Наистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си;19както водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.20Надделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш.21Синовете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях; (Екл 9:5; Ис 63:16)22знае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.