Евреи 9

Библия, ревизирано издание

1 А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище. (Изх 25:8)2 Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва святото място; (Изх 25:23; Изх 25:30; Изх 25:31; Изх 26:1; Изх 40:4; Лев 24:5; Лев 24:6)3 а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се казваше пресвятото място, (Изх 26:31; Изх 26:33; Изх 40:3; Изх 40:21; Евр 6:19)4 където бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета; (Изх 16:33; Изх 16:34; Изх 25:10; Изх 25:16; Изх 25:21; Изх 26:33; Изх 34:29; Изх 40:3; Изх 40:20; Изх 40:21; Чис 17:10; Вт 10:1; Вт 10:2; Вт 10:5; 3 Цар 8:9; 3 Цар 8:21; 2 Лет 5:10)5 и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно. (Изх 25:18; Изх 25:22; Лев 16:2; 3 Цар 8:6; 3 Цар 8:7)6 И когато тези неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението; (Чис 28:3)7 а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на народа, извършени в незнание. (Изх 30:10; Лев 16:2; Лев 16:11; Лев 16:12; Лев 16:15; Лев 16:34; Евр 5:3; Евр 7:27; Евр 9:25)8 С това Святият Дух показваше, че пътят за светилището не е бил открит, докато е стояла още външната скиния, (Йн 14:6; Евр 10:9; Евр 10:20)9 която е образ на сегашното време, съгласно което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника съвършено чист, що се отнася до неговата съвест, (Гал 3:21; Евр 7:18; Евр 7:19; Евр 10:1; Евр 10:11)10 понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания – наредби, установени, докато дойде времето на един по-добър ред. (Лев 11:2; Чис 19:7; Рим 14:17; Еф 2:15; Кол 2:16; Кол 2:20; Евр 7:16)11 А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, т. е. не от настоящото творение, (Евр 3:1; Евр 8:2; Евр 10:1)12 веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, а със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление. (Дан 9:24; Зах 3:9; Д А 20:28; Еф 1:7; Кол 1:14; Евр 9:26; Евр 9:28; Евр 10:4; Евр 10:10; Евр 10:12; 1 Пет 1:19; Отк 1:5; Отк 5:9)13 Защото ако кръвта от козли и телета и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, (Лев 16:14; Лев 16:16; Чис 19:2; Чис 19:4; Чис 19:17)14 то колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог! (Лк 1:74; Йн 17:19; Рим 1:4; Рим 6:13; Рим 6:22; Еф 5:2; Тит 2:14; Евр 1:3; Евр 6:1; Евр 7:27; Евр 10:22; 1 Пет 1:19; 1 Пет 3:18; 1 Пет 4:2; 1 Йн 1:7; Отк 1:5)15 По тази причина Той е посредник на един нов завет, така че призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет. (Рим 3:25; Рим 5:6; 1 Тим 2:5; Евр 3:1; Евр 7:22; Евр 8:6; Евр 12:24; 1 Пет 3:18)16 Защото където има завещание, за изпълнението му трябва да се докаже и смъртта на завещателя.17 Защото завещанието влиза в сила, само където се е случила смърт, понеже никога няма сила, докато е жив завещателят. (Гал 3:15)18 Затова дори и първият завет не беше утвърден без кръв. (Изх 24:6)19 Защото след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и на козлите с вода, червена вълна и исоп и поръси както самата книга, така и целия народ, и казваше: (Изх 24:5; Изх 24:6; Изх 24:8; Лев 14:4; Лев 14:6; Лев 14:7; Лев 14:49; Лев 14:51; Лев 14:52; Лев 16:14; Лев 16:15; Лев 16:18)20 „Това е кръвта, пролята при завета, който Бог е заповядал спрямо вас.“ (Изх 24:8; Мт 26:28)21 При това той по същия начин поръси с кръвта и скинията, и всички служебни съдове. (Изх 29:12; Изх 29:36; Лев 8:15; Лев 8:19; Лев 16:14; Лев 16:18; Лев 16:19)22 И почти мога да кажа, че по закона всичко се очиства с кръв; и без проливане на кръв няма прощение. (Лев 17:11)23 И така, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща – с жертви, по-добри от тях. (Евр 8:5)24 Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, но в самите небеса, за да се яви вече пред Божието лице за нас; (Рим 8:34; Евр 6:20; Евр 7:25; Евр 8:2; 1 Йн 2:1)25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв (Евр 9:7)26 (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света), а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва. (1 Кор 10:11; Гал 4:4; Еф 1:10; Евр 7:27; Евр 9:12; Евр 10:10; 1 Пет 3:18)27 И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд, (Бит 3:19; Екл 3:20; 2 Кор 5:10; Отк 20:12; Отк 20:13)28 така и Христос, като беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват. (Мт 26:28; Рим 5:6; Рим 5:15; Рим 6:10; Тит 2:13; 1 Пет 2:24; 1 Пет 3:18; 2 Пет 3:12; 1 Йн 3:5)

Евреи 9

Верен

1 И наистина, и при първия завет имаше постановления за богослужение, както и земно светилище.2 Защото беше направена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се нарича Святото място;3 а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се наричаше Пресвятото място,4 където бяха златната кадилница и ковчегът на завета, от всички страни обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който разцъфна, и плочите на завета,5 и над него – херувимите на славата, които осеняваха умилостивилището; за които неща сега не е време да говорим подробно.6 И когато това беше така направено, свещениците влизаха винаги в първата част на скинията, за да извършват богослужението;7 но във втората влизаше само първосвещеникът веднъж в годината, и то не без кръв, която той принасяше за себе си и за греховете на народа, извършени от незнание[1].8 С това Светият Дух показваше, че пътят за Пресвятото място още не е бил открит, докато е стояла все още първата част на скинията,9 която е образ на сегашното време, в което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят онзи, който служи, съвършен, що се отнася до неговата съвест,10 понеже се състоят само от ястия и питиета, и различни умивания, и плътски постановления, наложени, докато дойде времето на правилния ред.11 Но понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, тоест не от настоящото творение, и не чрез кръвта на козли и на телета, а чрез Собствената Си кръв,12 Той влезе веднъж завинаги в Светилището и придоби за нас вечно изкупление.13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава, за да се очисти плътта,14 колко повече кръвта на Христос, който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти вашата съвест от мъртви дела, за да служите на живия Бог!15 И затова Той е Посредник на един нов завет, така че чрез смъртта, станала за изкупване на престъпленията, извършени при първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.16 Защото, където има завещаниегръцката дума означава и завет, съюз, договор, трябва да настъпи и смъртта на завещателя.17 Защото едно завещание влиза в сила само след като има смърт, понеже то няма никаква сила, докато завещателят е жив.18 Затова и първият завет не беше утвърден без кръв.19 Защото, след като Мойсей провъзгласи всяка заповед от закона пред целия народ, той взе кръвта на телетата и на козлите с вода и червена вълна, и исоп и поръси както самата книга, така и целия народ, като казваше:20 „Това е кръвта на завета, който Бог ви заповяда да спазвате.“21 Освен това, по същия начин той поръси с кръвта и скинията, и всичките съдове за служение.22 А според закона почти всичко се очиства с кръв и без проливането на кръв няма опрощаване.23 И така, беше необходимо образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща – с по-добри жертви от тези.24 Защото Христос не влезе в светилище, направено от човешки ръце, което е образ на истинското, а в самите небеса, за да се яви сега пред Божието лице заради нас;25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръвст. 7;,26 защото тогава Той трябваше да е страдал много пъти от създаването на света; но сега се яви веднъж в края на вековете, за да отстрани греха, като принесе Себе Си в жертва.27 И както на хората е определено веднъж да умрат, а след това – съд,28 така и Христос беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, и ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.