1Защото законът, като съдържа в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота онези, които пристъпват да жертват. (Кол 2:17; Евр 8:5; Евр 9:9; Евр 9:11; Евр 9:23; Евр 10:14)2В противен случай те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове. (Лев 16:34)3Но с тези жертви всяка година става напомняне за греховете. (Лев 16:21; Евр 9:7)4Защото не е възможно кръв от телета и козли да отмахне грехове. (Мих 6:6; Мих 6:7; Евр 9:12; Евр 9:13; Евр 10:11)5Затова Христос, като влиза в света, казва: „Жертва и принос не си поискал, но си Ми приготвил тяло; (Пс 40:6; Пс 50:8; Ис 1:11; Ер 6:20; Ам 5:21; Ам 5:22)6всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни. (1 Цар 15:22)7Тогава казах: Ето, дойдох (в свитъка на книгата е писано за Мене) да изпълня Твоята воля, о, Боже.“ (Пс 40:7; Йн 5:4; Йн 5:6)8Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния, и приноси за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ (които впрочем се принасят според закона),9после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти.“ Това означава: Той отмахва първото, за да постанови второто.10С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги. (Йн 17:19; Евр 9:12; Евр 9:28; Евр 13:12)11И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове; (Чис 28:3; Евр 7:27; Евр 9:9; Евр 10:4)12но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога (Кол 3:1; Евр 1:3)13и оттогава насам чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие. (Пс 2:8; Пс 110:1; Д А 2:35; 1 Кор 15:25; Евр 1:13)14Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават. (Евр 10:1)15А и Святият Дух ни свидетелства за това; защото след като е казал:16„Ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“, прибавя: (Ер 31:33; Ер 31:34; Рим 11:27; Евр 8:8; Евр 8:10; Евр 8:12)17„И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече.“ (Ер 31:33; Ер 31:34)18А където има прощение за тези неща, там вече няма принос за грях.
26Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, (Чис 15:30; Евр 6:4; 2 Пет 2:20; 2 Пет 2:21)27а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците. (Ез 36:5; Соф 1:18; Соф 3:8; 2 Сол 1:8; Евр 12:29)28Ако някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели, (Вт 17:2; Вт 19:15; Мт 18:16; Йн 8:17; 2 Кор 13:1; Евр 2:2)29тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? (Мт 12:31; Мт 12:32; 1 Кор 11:29; Еф 4:30; Евр 2:3; Евр 12:25; Евр 13:20)30Защото познаваме Този, Който е казал: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще отплатя“, и пак: „Господ ще съди народа Си.“ (Вт 32:35; Вт 32:36; Пс 50:4; Пс 135:14)31Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог. (Лк 12:5)
1Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.2В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове?3Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят;4защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете.5Затова Христос, като влиза в света, казва: „Жертва и принос не си пожелал, но приготвил си Ми тяло;6всеизгаряния и жертви за грях не са Ти угодни.7Тогава казах: Ето, идвам – в свитъка-книга е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“8Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния, и жертви за грях не си пожелал, нито са Ти угодни“ – които се принасят според закона –9а после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти“, Той отменя първото, за да постанови второто;10според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.11И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете[1];12но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога;13и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие.14Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.15И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това:16„Ето заветът, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя:17„И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“18А където има опрощаване за тези неща, там няма вече принос за грях.19И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус,20през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,21и като имаме велик Свещеник над Божия дом,22нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;23нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието;24и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,25като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава[2].26Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,27а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.28Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,29то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?30Защото познаваме Този, който е казал: „Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: „Господ ще съди народа Си.“31Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.32Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания,33когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така.34Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот.35И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.36Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното.37Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави[3].38„А Моят праведник ще живее чрез вяра“; и „ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“39Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад за погибел, а от тези, които вярват и душата им се спасява.