4И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селевкия и оттам отплуваха за Кипър. (Д А 4:36)5И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник. (Д А 12:25; Д А 13:46; Д А 15:37)6И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус, (Д А 8:9)7който беше с управителя Сергий Павел, един разумен човек. Той, последният, повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.8Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше и се стараеше да отвърне управителя от вярата. (Изх 7:11; Д А 8:9; 2 Тим 3:8)9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Святия Дух, се вгледа в него и каза: (Д А 4:8)10О, ти, пълен с всякакво коварство и с всякакво лукавство, сине дяволски, враг на всичко, което е право, няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа? (Мт 13:38; Йн 8:44; 1 Йн 3:8)11И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И в същия миг падна върху него тъма и мрак; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка. (Изх 9:3; 1 Цар 5:6)12Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.
Проповедта в Антиохия Писидийска
13А Павел и спътниците му, като отплуваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим. (Д А 15:38)14А те тръгнаха от Перга и пристигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. (Д А 16:13; Д А 17:2; Д А 18:4)15И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете. (Лк 4:16; Д А 13:27; Евр 13:22)16Така Павел стана, помаха с ръка и каза: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте. (Д А 10:35; Д А 12:17; Д А 13:26; Д А 13:42; Д А 13:43)17Бог на този Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея. (Изх 1:1; Изх 6:6; Изх 13:14; Изх 13:16; Вт 7:6; Вт 7:7; Пс 105:23; Пс 105:24; Д А 7:17)18И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята. (Изх 16:35; Чис 14:33; Чис 14:34; Пс 95:9; Пс 95:10; Д А 7:36)19И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя, за да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години. (Вт 7:1; И Н 3:10; И Н 14:1; И Н 14:2; Пс 78:55)20След това им даваше съдии до пророк Самуил. (Съд 2:16; 1 Цар 3:20)21После поискаха цар; и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години. (1 Цар 8:5; 1 Цар 9:16; 1 Цар 10:1)22И него като отстрани, издигна им за цар Давид, за когото свидетелства, като каза: „Намерих Давид, Есеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля.“ (1 Цар 13:14; 1 Цар 15:23; 1 Цар 15:26; 1 Цар 15:28; 1 Цар 16:1; 1 Цар 16:13; 2 Цар 2:4; 2 Цар 5:3; Пс 89:20; Ос 13:11; Д А 7:46)23От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Исус, (2 Цар 7:12; Пс 132:11; Ис 11:1; Мт 1:21; Лк 1:32; Лк 1:69; Д А 2:30; Рим 1:3; Рим 11:26)24след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението за покаяние на целия Израилев народ. (Мт 3:1; Лк 3:3)25И като свършваше попрището си, Йоан казваше: Кой си мислите, че съм аз? Не съм Онзи, Когото очаквате; но ето, след мен иде Един, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете. (Мт 3:1; Мк 1:7; Лк 3:16; Йн 1:20; Йн 1:27; Йн 3:28)26Братя, синове от Авраамовия род, и онези между вас, които се боят от Бога, на нас бе изпратена вестта за това спасение. (Мт 10:6; Лк 24:27; Д А 3:26; Д А 13:46)27Защото жителите на Йерусалим и техните началници, като не Го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха. (Лк 23:34; Лк 24:20; Лк 24:44; Д А 3:17; Д А 13:14; Д А 13:15; Д А 15:21; Д А 26:22; Д А 28:23; 1 Кор 2:8)28Без да намерят в Него нищо, достойно за смърт, те настояваха пред Пилат да Го погуби. (Мт 27:22; Мт 27:30; Мк 15:13; Мк 15:14; Лк 23:21; Лк 23:22; Йн 19:6; Йн 19:15; Д А 3:13; Д А 3:14)29И когато изпълниха всичко, което беше писано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб. (Мт 27:59; Мк 15:46; Лк 18:31; Лк 23:53; Лк 24:44; Йн 19:28; Йн 19:30; Йн 19:36)30Но Бог Го възкреси от мъртвите. (Мт 28:6; Мк 16:6; Д А 2:24; Д А 3:13; Д А 3:15; Д А 3:26; Д А 5:30)31И Той в продължение на много дни се явяваше на тези, които бяха дошли с Него от Галилея в Йерусалим, които сега са свидетели за Него пред народа. (Мт 28:16; Йн 20:19; Д А 1:3; Д А 1:8; Д А 1:11; Д А 2:32; Д А 3:15; Д А 5:32; 1 Кор 15:5)32И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни, (Бит 3:15; Бит 12:3; Бит 22:18; 2 Цар 7:12; Ис 4:2; Дан 9:24; Д А 26:6; Рим 4:13; Гал 3:16)33че Бог го изпълни спрямо техните деца, като възкреси Исус; както е писано и във втория Псалом: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“ (Пс 2:7; Евр 1:5; Евр 5:5)34А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в тление, казва така: „Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“ (Ис 55:3)35Защото и в друг Псалом казва: „Няма да оставиш Твоя Светия да види тление.“ (3 Цар 2:10; Пс 16:10; Д А 2:29; Д А 2:31)36Защото Давид, след като беше послужил на Божието намерение в своето поколение, заспа и бе положен при бащите си, и видя тление. (3 Цар 2:10; Д А 2:29)37А Този, Когото Бог възкреси, не видя тление. (Д А 2:31)38И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете; (Ер 31:34; Дан 9:24; Лк 24:47; 1 Йн 2:12)39и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон. (Ис 53:11; Рим 3:28; Рим 3:30; Рим 8:3; Евр 7:19)40Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците: (Ис 29:14; Ав 1:5)41„Погледнете, презрители, изумете се и погинете[1]; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, дело, което никак няма да повярвате, дори и да ви го разкаже някой.“ (Ав 1:5)42Когато си излизаха от юдейската синагога, езичниците ги молиха да им се проповядват тези думи и следващата събота.43И когато се разотиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които, като беседваха с тях, ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат. (Д А 11:23; Д А 14:22; Тит 2:11; Евр 12:15; 1 Пет 5:12)44На следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово.45А юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха. (Д А 18:6; 1 Пет 4:4; Юда 1:10)46Но Павел и Варнава говориха дръзновено и казаха: Нужно беше да се проповядва първо на вас Божието слово, но понеже го отхвърляте и смятате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците. (Изх 32:10; Вт 32:21; Ис 42:6; Ис 49:6; Ис 55:5; Мт 10:6; Мт 21:43; Лк 2:32; Д А 3:26; Д А 13:26; Д А 18:6; Д А 28:28; Рим 1:16; Рим 10:19)47Защото така ни заповяда Господ, като каза: „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“ (Ис 42:6; Ис 49:6; Лк 2:32)48И езичниците, като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот. (Д А 2:47)49И Господнето учение се разпространяваше по цялата тази страна.50А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изгониха от пределите си. (2 Тим 3:11)51А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония. (Мт 10:14; Мк 6:11; Лк 9:5; Д А 18:6)52А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух. (Мт 5:12; Йн 16:22; Д А 2:46)
Деяния 13
Верен
1А в църквата, която беше в Антиохия, имаше някои пророци и учители: Варнава и Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод, и Савел.2И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух каза: Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал.3Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.4И така, изпратени от Светия Дух, те слязоха в Селевкия и оттам отплаваха за Кипър.5И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник[1].6И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,7който беше с управителя, Сергий Павел, един разумен човек. Той повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.8Но магьосникът Елима, защото така се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне управителя от вярата.9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Свети Дух, се вгледа в него10и каза: О, ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враг на всяка правда, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?11И сега, ето, ръката на Господа е върху теб: ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И веднага върху него падна мрак и тъмнина; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка.12Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.13А Павел и придружителите му, като отплаваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.14А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата[2] и седнаха.15И след прочитането на закона и пророците началниците на синагогата изпратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете.16Така че Павел стана и като помаха с ръка, каза: Израилтяни и вие, които се боите от Бога, слушайте.17Бог на този израилев народ избра бащите ни и издигна народа, когато пребиваваха като чужденци в египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея.18И в продължение на около четиридесет години ги търпя в пустинята.19И като изтреби седем народа в ханаанската земя, им раздели тяхната земя да им бъде наследство.20След това им дава съдии за около четиристотин и петдесет години, до пророк Самуил.21После поискаха цар и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от вениаминовото племе, за четиридесет години.22И като го махна, им издигна Давид за цар, за когото и свидетелства, като каза: „Намерих Давид, сина на Есей, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля[3].“23От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Иисус,24след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението на покаяние на целия израилев народ.25И като свършваше пътя си, Йоан казваше: Кой мислите, че съм аз? Не съм Христос; но ето, след мен идва Един, на когото не съм достоен да развържа сандалите на краката.26Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасениест. 46;.27Защото жителите на Ерусалим и техните началници, като не Го познаха и без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха.28И макар че не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, пак поискаха от Пилат да бъде убит.29И когато изпълниха всичко, което беше написано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб.30Но Бог Го възкреси от мъртвите.31И в продължение на много дни Той се явяваше на тези, които се бяха изкачили с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са Негови свидетели пред народа.32И ние ви носим сега блага вест за обещанието, дадено на бащите,33че Бог го изпълни за нас, техните деца, като издигна Иисус; както е писано и във втория Псалм: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“34А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в изтлението, бе казал така: „Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“35Затова и в друг псалм казва: „Няма да оставиш Своя Светия да види изтление.“36Защото Давид, след като послужи на своето поколение чрез Божията воля[4], заспа и беше погребан при бащите си, и видя изтление.37А Този, когото Бог възкреси, не видя изтление.38И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него ви се проповядва опрощаване на греховете;39и че чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.40Затова внимавайте, да не би да ви постигне казаното от пророците:41„Погледнете, презрители, учудете се и се погубете; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни – дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой.“42Когато си излизаха (от юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота.43И когато събранието в синагогата се разпусна, много от юдеите и от благочестивите прозелити последваха Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат.44На следващата събота се събра почти целият град, за да чуе Божието слово.45Но юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист и като противоречаха и хулеха, се противопоставяха на това, което говореше Павел.46Но Павел и Варнава говориха дързостно и казаха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието слово[5]; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.47Защото така ни заповяда Господ: „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“48И езичниците, като чуха това, се радваха и славеха Господното слово; и повярваха всички, които бяха определени за вечен живот.49И Господното слово се разпространяваше по цялата тази област.50Но юдеите подбудиха набожните и високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изпъдиха от своята област.51А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.52А учениците се изпълниха с радост и със Свети Дух.