Деяния 12

Библия, ревизирано издание

1 Около това време цар Ирод сложи ръка на някои от църквата, за да им стори зло.2 Уби с меч Йоановия брат Яков; (Мт 4:21; Мт 20:23)3 и като видя, че това се понрави на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове. (Изх 12:14; Изх 12:15; Изх 23:15)4 И като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение да го изведе пред народа след Пасхата.5 И така, те пазеха Петър в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.6 През същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата охраняваха тъмницата.7 И ето, един ангел от Господа застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър по ребрата, разбуди го и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му. (Д А 5:19)8 Ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си. И той направи така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ела след мен. (Мк 6:9)9 И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение. (Пс 126:1; Д А 10:3; Д А 10:17; Д А 11:5)10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него. (Д А 16:26)11 А Петър, когато дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше. (Йов 5:19; Пс 33:18; Пс 33:19; Пс 34:7; Пс 34:22; Пс 41:2; Пс 97:10; Дан 3:28; Дан 6:22; 2 Кор 1:10; Евр 1:14; 2 Пет 2:9)12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, когото наричаха Марк, където бяха събрани мнозина да се молят. (Д А 4:23; Д А 12:5; Д А 15:37)13 Когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да разбере кой е.14 И щом позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.15 А те казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че това, което им казва, е вярно. Тогава казаха: Това е неговият ангел[1]. (Бит 48:16; Мт 18:10)16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.17 А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как го изведе Господ от тъмницата. И като им каза: Известете за това на Яков и братята, излезе и отиде на друго място. (Д А 13:16; Д А 19:33; Д А 21:40)18 А като се съмна, сред войниците настана немалък смут – какво ли се е случило с Петър.19 А Ирод, като го потърси и не го намери, разпита стражарите и заповяда да бъдат предадени на смърт. И слезе от Юдея в Цезарея и там живееше.20 А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха заедно при него и като спечелиха на своя страна Власт, който се грижеше за царските покои, молеха за помирение, защото тяхната област се изхранваше от царската. (3 Цар 5:9; 3 Цар 5:11; Ез 27:17)21 И в един определен ден Ирод, облечен в царски одежди, седна на престола и държа реч пред тях.22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!23 И понеже не въздаде слава на Бога, в същия миг един ангел от Господа го порази и беше изяден от червеи, и умря. (1 Цар 25:38; 2 Цар 24:17; Пс 115:1)24 А Божието слово нарастваше и се разпространяваше. (Ис 55:11; Д А 6:7; Д А 19:20; Кол 1:6)25 И Варнава и Савел, като свършиха службата си, се върнаха от Йерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоан, когото наричаха Марк. (Д А 11:30; Д А 12:12; Д А 13:5; Д А 13:13; Д А 15:37)

Деяния 12

Верен

1 Около това време цар Ирод сложи ръце на някои от църквата, за да ги притесни.2 И уби с меч Яков, брата на Йоан.3 И като видя, че това се хареса на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове.4 И като го задържа, го хвърли в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение след Пасхата да го изведе пред народа.5 И така, те пазеха Петър в тъмницата, а църквата беше в постоянна молитва към Бога за него.6 И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата пазеха тъмницата.7 И ето, Господен ангел застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър отстрани, го събуди и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му.8 И ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си. И той направи така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ме последвай!9 И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение.10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и те излязоха и изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.11 А когато Петър дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всички очаквания на юдейския народ.12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, който се наричаше и Марк[1], където мнозина бяха събрани и се молеха.13 И когато почука на вратичката на портата, една слугиня на име Рода излезе да чуе кой е.14 И като позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се затича и извести, че Петър стои пред портата.15 А те ѝ казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че е така. Тогава те казаха: Това е неговият ангел.16 А Петър продължаваше да чука; и когато отвориха, го видяха и се смаяха.17 А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как Господ го е извел от тъмницата. И им каза: Разкажете това на Яков и на братята. И излезе и отиде на друго място.18 А като се съмна, сред войниците настана немалък смут – какво ли е станало с Петър.19 А Ирод, като го потърси и не го намери, разследва стражарите и заповяда да ги убият. И слезе от Юдея в Кесария и там живееше.20 А Ирод беше много разгневен на тирците и сидонците; но те дойдоха единодушно при него и като спечелиха поддръжката на царския камериер Власт, поискаха мир, защото тяхната област се хранеше от царската.21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.22 А народът извика: Глас божи, а не човешки!23 И веднага един Господен ангел го порази, понеже не въздаде слава на Бога; и той беше изяден от червеи и умря.24 А Божието Слово растеше и се умножаваше.25 А Варнава и Савел, като свършиха службата си, се върнаха от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоан, който се наричаше и Марк[2].