1А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг? (Д А 7:12)2Каза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем. (Бит 43:8; Пс 118:17; Ис 38:1)3Тогава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.4А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие. (Бит 42:38)5И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя. (Д А 7:11)6А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята. (Бит 37:7; Бит 41:41)7А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна.8(А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.)9Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя. (Бит 37:5; Бит 37:9)10А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.11Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони.12Но той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята.13А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма. (Бит 37:30; Бит 44:20; П Ер 5:7)14И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте.15Ето как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона[1], няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук. (1 Цар 1:26; 1 Цар 17:55)16Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони.17И ги постави под стража за три дни.18А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога: (Лев 25:43; Неем 5:15)19Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове[2],20пък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така. (Бит 42:34; Бит 43:5; Бит 44:23)21Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие. (Йов 36:8; Йов 36:9; Пр 21:13; Ос 5:15; Мт 7:2)22А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква. (Бит 9:25; Бит 37:21; 3 Цар 2:32; 2 Лет 24:22; Пс 9:12; Лк 11:50; Лк 11:51)23А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.24И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говори; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им.
Йосифовите братя се връщат в Ханаан
25Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха. (Мт 5:44; Рим 12:17; Рим 12:20; Рим 12:21)26А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.27Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала. (Бит 43:21)28И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?29И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.30Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната. (Бит 42:7)31Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони;32дванадесет братя сме, синове на един баща[3]; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.33И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете, (Бит 42:15; Бит 42:19; Бит 42:20)34пък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя. (Бит 34:10)35А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си. (Бит 43:21)36Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това! (Бит 43:14)37А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.38Яков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Бит 37:33; Бит 37:35; Бит 42:4; Бит 42:13; Бит 44:28; Бит 44:29; Бит 44:31)
Битие 42
Верен
1А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, Яков каза на синовете си: Защо се гледате един друг?2И каза: Ето, чух, че в Египет се намира жито. Слезте там и ни купете оттам, за да живеем и да не измрем!3Тогава десетимата братя на Йосиф слязоха да купят жито от Египет.4А Яков не изпрати Вениамин, брата на Йосиф, заедно с братята му, защото казваше: Да не би да му се случи нещастие[1].5И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят жито, защото и в ханаанската земя имаше глад.6А Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше жито на целия народ на онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лице до земята.7А Йосиф, като видя братята си, ги позна, но се престори, че им е чужд, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те казаха: От ханаанската земя, за да купим храна.8И Йосиф позна братята си, но те не го познаха.9Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше сънувал за тях, им каза: Вие сте шпиони[2], дошли сте да шпионирате голотата на тази земя!10А те му казаха: Не, господарю мой, слугите ти дойдоха да си купят храна!11Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони!12Но той им каза: Не, дошли сте да шпионирате голотата на земята!13А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в ханаанската земя, и ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма вече.14И Йосиф им каза: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.15Ето как ще бъдете изпитани: Жив е фараонът – няма да излезете оттук, ако не дойде тук и по-младият ви брат[3]!16Пратете един от вас да доведе брат ви, а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви дали говорите истина. И ако не – жив е фараонът – наистина вие сте шпиони[4]!17И ги постави под стража за три дни.18А на третия ден Йосиф им каза: Това направете, и ще живеете, защото аз се боя от Бога:19Ако сте честни, нека остане един от братята ви в къщата, в която сте затворени, а вие идете, закарайте жито за глада на домовете си20и ми доведете най-младия си брат[5]. Така ще се докаже, че думите ви са истинни, и няма да умрете. И така направиха.21И си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше, но ние не го послушахме. Затова ни постигна това бедствие.22А Рувим им отговори и каза: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето! Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква.23А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.24И той се оттегли от тях и плака. После, като се върна при тях, им говореше. И взе измежду тях Симеон и го върза пред очите им.25Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му и да им дадат храна за из път. И така им направиха.26А те натовариха житото на магаретата си и си тръгнаха оттам.27Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на магарето си, видя, парите си, ето, бяха отгоре в чувала[6].28И каза на братята си: Парите ми са върнати – наистина, ето ги в чувала ми! Тогава сърцата им се ужасиха и те с трепет си говореха един на друг и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?29И като дойдоха при баща си Яков в ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се беше случило.30И казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да шпионират странатаст. 9-16;.31Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони,32дванадесет братя сме, синове на един баща; единият го няма вече, а най-младият е днес при баща ни в ханаанската земя.33И човекът, господарят на земята, каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от братята при мен и вземете жито за глада на домовете си, и си идете,34и ми доведете най-младия си брат[7]. Тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще ви пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.35А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му. И те и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.36Тогава баща им Яков им каза: Вие ме оставихте без деца – Йосиф го няма вече и Симеон го няма вече, и искате и Вениамин да вземете! Върху мен падна всичко това!37А Рувим, като говореше на баща си, каза: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа! Предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.38А Яков каза: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана. Ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол[8].