1След това Яков, като погледна, видя, че идваше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини. (Бит 32:6)2Слугините и децата им сложи напред, Лия и децата и – след тях, а Рахил и Йосиф най-назад.3А сам той мина пред тях и се поклони до земята седем пъти, докато стигне при брат си. (Бит 18:2; Бит 42:6; Бит 43:26)4Исав се завтече да го посрещне, прегърна го, хвърли се на врата му и го целуна; и те заплакаха. (Бит 32:28; Бит 45:14; Бит 45:15)5И като видя жените и децата, каза: Какви са ти тези? А Яков отговори: Това са децата, които Бог подари на слугата ти. (Бит 48:9; Пс 127:3; Ис 8:18)6Тогава слугините и децата им пристъпиха и се поклониха.7Така пристъпиха и Лия, и децата и и се поклониха; а после пристъпиха Йосиф и Рахил и се поклониха.8Тогава Исав каза: За какво ти е цялата тази дружина, която срещнах? А той отговори: За да придобия благоволението на господаря си. (Бит 32:5; Бит 32:16)9А Исав каза: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.10Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене. (Бит 43:3; 2 Цар 3:13; 2 Цар 14:24; 2 Цар 14:28; 2 Цар 14:32; Мт 18:10)11Приеми, моля, подаръка ми[1], който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мен и имам всичко. И като настояваше, той го прие. (Съд 1:15; 1 Цар 25:27; 1 Цар 30:26; 4 Цар 5:15; 4 Цар 5:23; Фил 4:18)12Тогава Исав каза: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.13Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са неопитни и че имам със себе си дойни овце и говеда; и ако ги пресилим само един ден, цялото стадо ще измре.14Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мен, и според вървежа на децата, докато стигна при господаря си в Сиир. (Бит 32:3)15А Исав каза: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той отговори: Няма нужда! Достатъчно ми е да придобия благоволението на господаря си. (Бит 34:11; Бит 47:25; Рут 2:13)16И така, в същия ден Исав се върна по пътя си за Сиир.17А Яков пристигна в Сокхот, където си построи къща и направи кошари за добитъка си; и затова мястото се нарича Сокхот[2]. (И Н 13:27; Съд 8:5; Пс 60:6)18И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и се разположи пред града. (И Н 24:1; Съд 9:1; Йн 3:23; Д А 7:16)19И от синовете на Емор, Сихемовият баща, купи за сто сребърника нивата, където разпъна шатрата си. (И Н 24:32; Йн 4:5)20Там издигна жертвеник; и го нарече Ел-елое-Израил[3]. (Бит 35:7)
Битие 33
Верен
1След това Яков повдигна очи и ето, Исав идваше, и четиристотин мъже с него. И раздели децата на Лия и на Рахил и на двете слугини.2Слугините и децата им сложи напред, Лия и децата ѝ след тях, а Рахил и Йосиф – най-отзад.3А сам той отиде пред тях и седем пъти се поклони до земята, докато стигна при брат си.4И Исав изтича да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна, и те заплакаха.5И като повдигна очи и видя жените и децата, каза: Какви са ти тези? И той каза: Това са децата, които Бог благодатно подари на слугата ти.6Тогава слугините и децата им пристъпиха и се поклониха.7И Лия и децата ѝ пристъпиха и се поклониха, а после пристъпиха Йосиф и Рахил и се поклониха.8Тогава Исав каза: За какво ти е целият този стан, който срещнах? А той каза: За да намеря благоволението на господаря си.9А Исав каза: Имам достатъчно, брате мой, ти задръж своите си.10Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм намерил благоволение пред теб, приеми подаръка ми от ръката ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, и ти беше благосклонен към мен.11Приеми, моля ти се, подаръка ми, който ти е поднесен, защото Бог е постъпил благо към мен и имам всичко. И като настояваше, той прие.12Тогава Исав каза: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред теб.13Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата са нежни, и че имам със себе си дойни овце и говеда, и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.14Господарят ми нека замине, моля те, пред слугата си, а аз ще карам полека според хода на добитъка, който е пред мен, и според хода на децата, докато стигна при господаря си в Сиир.15А Исав каза: Поне да оставя с теб неколцина от хората, които са с мен. Но той каза: Каква нужда, стига да намеря благоволението на господаря си?16И така, в същия ден Исав се върна по пътя си за Сиир.17А Яков замина за Сокхот, където си построи къща и направи кошари за добитъка си. Затова мястото се нарече Сокхот[1].18И като се върна от Падан-Арам, Яков дойде благополучно[2] в града Сихем, който е в ханаанската земя, и се разположи пред града.19И купи за сто сребърника нивата, където разпъна шатрата си, от синовете на Емор, бащата на Сихем.20Там издигна олтар, и го наименува Ел-Елое Израил[3].