1А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види дъщерите на онази земя. (Бит 30:21; Тит 2:5)2А Сихем, син на евееца Емор, местният владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили. (Бит 6:2; Бит 20:2; Съд 14:1)3И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина; той обикна момата и и говори по сърцето и.4Сихем говори и на баща си Емор: Вземи ми тази мома за жена. (Съд 14:2)5А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им. (1 Цар 10:27; 2 Цар 13:22)6Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Яков, за да говори с него.7А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха затова, че той извършил безчестие на Израил, като изнасилил Якововата дъщеря – нещо, което не трябваше да стане. (Бит 49:7; Вт 23:17; И Н 7:15; Съд 20:6; 2 Цар 13:12; 2 Цар 13:21)8И така, Емор разговаряше с тях, като им казваше: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.9И се сродете с нас; давайте на нас вашите дъщери и вземайте за вас нашите дъщери.10Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея. (Бит 13:9; Бит 20:15; Бит 42:34; Бит 47:27)11Също и Сихем каза на баща и и на братята и: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам.12Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми кажете; само ми дайте момата за жена. (Изх 22:16; Изх 22:17; Вт 22:29; 1 Цар 18:25)13А Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и им казаха: (2 Цар 13:24)14Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било укор за нас. (И Н 5:9)15Само при това условие ще се съгласим с вас: ако вие станете като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,16тогава ще даваме нашите дъщери на вас и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.17Но ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.18И това, което казаха, допадна на Емор и на Еморовия син Сихем.19Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен. (1 Лет 4:9)20Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже:21Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, вижте, земята е достатъчно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.22Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ само с това условие, че всеки от мъжки пол между нас ще се обреже, както те се обрязват.23Добитъкът им, имотът им и всичките им животни няма ли да станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.24Тогава всички, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всички, които излизаха през портата на града му. (Бит 23:10)25А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха дръзко града и избиха всички от мъжки пол. (Бит 49:5)26Убиха с острието на меча Емор и сина му Сихем; а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха.27Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.28Заграбиха овцете им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и цялото им богатство;29и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, каквото имаше в къщите.30Но Яков каза на Симеон и Левий: Вие ме изложихте, понеже ме направихте да съм омразен[1] между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще загина аз и домът ми. (Изх 5:21; Вт 4:27; И Н 7:25; 1 Цар 13:4; Пс 105:12)31А те отговориха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?