1Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха. (Пс 91:11; Евр 1:14)2А като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим[1]. (И Н 5:14; Пс 103:21; Пс 148:2; Лк 2:13)3И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сирийската земя, на страната Едом; (Бит 33:14; Бит 33:16; Бит 36:6; Вт 2:5; И Н 24:4)4и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков говори така: Бях като пришълец при Лаван и се бавих досега; (Пр 15:1)5придобих говеда, осли и овце, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти. (Бит 30:43; Бит 33:8; Бит 33:15)6А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него. (Бит 33:1)7А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, като каза: (Бит 35:3)8Ако Исав налети на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.9Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро, (Бит 28:13; Бит 31:3; Бит 31:13; Пс 50:15)10не съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини[2]. (Бит 24:27; Йов 8:7)11Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца. (Пс 59:1; Пс 59:2; Ос 10:14)12А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи. (Бит 28:13)13Като пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав: (Бит 43:11; Пр 18:16)14двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,15тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца,16и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго.17На първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе?18Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас.19Така заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете;20и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно. (Пр 21:14)21И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана.
Борбата на Яков с Бога
22А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.23Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше. (Вт 3:16)24А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване, (Ос 12:3; Ос 12:4; Еф 6:12)25който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него. (Мт 26:41; 2 Кор 12:7)26Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш. (Ос 12:4; Лк 24:28)27А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.28А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил[3], защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил. (Бит 25:31; Бит 27:33; Бит 35:10; 4 Цар 17:34; Ос 12:3; Ос 12:4)29А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там. (Съд 13:18)30И Яков нарече мястото Фануил[4], защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен. (Бит 16:13; Изх 24:11; Изх 33:20; Вт 5:24; Съд 6:22; Съд 13:22; Ис 6:5)31Слънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.32Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.
Битие 32
Верен
1Тогава Яков отиде по пътя си и Божии ангели го срещнаха.2И като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.3И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сиир, в местността Едом,4и им поръча, като каза: Така да кажете на господаря ми Исав: Така говори слугата ти Яков: Бях чужденец при Лаван, и останах досега.5Придобих говеда и магарета, овце и слуги, и слугини. И изпратих да известят на господаря ми, за да намеря благоволението ти.6А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав, а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.7А Яков се уплаши много и се смути, и раздели хората, които бяха с него, овцете, говедата и камилите на два стана, като каза:8Ако налети Исав на единия стан и го удари, останалият стан ще се избави.9Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро!10Не съм достоен за всичките милости и цялата вярност, които си оказал на слугата Си, защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два стана.11Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя от него, да не би като дойде да порази и мен, и майка с деца.12А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.13И като пренощува там онази нощ, взе от онова, което му дойде подръка, за подарък на брат си Исав:14двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,15тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет бика, двадесет магарици и десет жребчета,16и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между стадо и стадо.17На първия поръча и каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, като каже: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред теб? –18тогава да кажеш: Те са на слугата ти Яков – подарък, който изпраща на господаря ми Исав. И ето, той идва след нас.19Така поръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете.20И ще кажете: Ето, и сам слугата ти Яков идва след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.21И така, подаръкът мина пред него, а сам той остана през онази нощ в стана.22И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.23Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.24А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване.25И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него.26Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш.27А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.28А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил[1], защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.29А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там.30И Яков нарече мястото Фануил[2], защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена.31Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си.32Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.