1А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. (Пс 49:16)2И, ето, Яков видя, че Лаван не беше разположен към него, както преди. (Бит 4:5; Вт 28:54; 1 Цар 19:7)3А ГОСПОД каза на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си и Аз ще бъда с тебе. (Бит 28:15; Бит 28:20; Бит 28:21; Бит 32:9)4Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;5и им каза: Виждам, че баща ви не е разположен към мене, както преди, но Бог на баща ми е бил с мен. (Бит 31:2; Бит 31:3)6А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви. (Бит 30:29; Бит 31:38)7Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. (Бит 20:6; Бит 31:41; Чис 14:22; Неем 4:12; Йов 19:3; Пс 105:14; Зах 8:23)8Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени. (Бит 30:32)9Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мен. (Бит 31:1; Бит 31:16)10И по времето, когато стадото зачеваше, видях на сън, че, ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, капчести и сиви.11И ангел Божий ми каза в съня: Якове. А аз отговорих: Ето ме. (Бит 48:16)12Той каза: Погледни и виж, че всички козли, които оплождат стадото, са шарени, капчести и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван. (Изх 3:7)13Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза стълб с масло и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в родината си. (Бит 28:18; Бит 31:3; Бит 32:9)14Рахил и Лия му отговориха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом? (Бит 2:24)15Не ни ли сметна той за чужденки, като ни продаде и даже изяде дадените за нас пари? (Бит 29:15; Бит 29:27)16Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направи сега, каквото Бог ти е казал.17Тогава Яков стана и качи децата си и жените си на камилите.18И подкара всичкия си добитък и цялото си имущество, което беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.19А когато Лаван беше отишъл да стриже овцете си, Рахил открадна домашните идоли на баща си. (Бит 35:2; Съд 17:5; 1 Цар 19:13; Ос 3:4)20И така, Яков побегна скришно от сириеца Лаван, без да му извести, че си отива.21Побегна с цялото си имущество, стана и премина Ефрат[1] и се отправи към хълмистата страна на Галаад. (Бит 46:28; 4 Цар 12:17; Лк 9:51; Лк 9:53)
Лаван преследва Яков
22А на третия ден известиха на Лаван, че Яков побегнал.23Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гони го седем дни[2] и го стигна на Галаадската поляна. (Бит 13:8)24Но Бог дойде насън, през нощта, при сириеца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро. (Бит 20:3; Бит 24:50; Йов 33:15; Мт 1:20)25И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята сред хълмистата страна на Галаад.
Съюзът между Яков и Лаван
26Лаван запита Яков: Какво направи ти? Защо побегна скришно и отведе дъщерите ми, като с меч запленени? (1 Цар 30:2)27Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми каза, за да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,28нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си направил това, без да мислиш. (Бит 31:55; Рут 1:9; Рут 1:14; 1 Цар 13:13; 3 Цар 19:20; 2 Лет 16:9; Д А 20:37)29Ръката ми е достатъчно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори през нощта, като каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро. (Бит 28:13; Бит 31:24; Бит 31:53)30И сега вече си тръгнал, понеже ти е домъчняло много за бащиния ти дом, обаче защо си откраднал боговете ми? (Бит 31:19; Съд 18:24)31А Яков отговори на Лаван: Побегнах, понеже се уплаших, защото си казах: Може би ще ми отнемеш насила дъщерите си.32В когото намериш боговете[3] си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай какво твое има в мен и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала). (Бит 44:9)33И така, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери идолите. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.34А Рахил беше взела домашните идоли, сложила ги беше в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси в цялата шатра, но не ги намери.35И Рахил каза на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, че не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите. (Изх 20:12; Лев 19:32)36Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мене толкова разпалено?37Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и пред твоите братя и нека отсъдят между двама ни.38Двадесет години вече съм бил при теб, овцете ти и козите ти не се изяловиха и овните на стадото ти не изядох.39Разкъсано от звяр не ти донесох, аз теглих загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било, че се открадне през деня или през нощта. (Изх 22:10; Изх 22:12)40Ето как беше с мене: през деня пекът ме изтощаваше, а през нощта – мразът, и сънят бягаше от очите ми.41Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти; и ти десет пъти промени заплатата ми. (Бит 29:27; Бит 29:28; Бит 31:7)42Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраам, Бог, от Когото се бои Исаак, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи през нощта. (Бит 29:32; Бит 31:53; Изх 3:7; 1 Лет 12:17; Пс 124:1; Пс 124:2; Ис 8:13; Юда 1:9)43А Лаван отговори на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко, което виждаш, е мое; и какво да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили?44Но сега ела, аз и ти да сключим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе. (Бит 26:28; И Н 24:27)45Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. (Бит 28:18)46Яков каза още на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада; и ядоха там край грамадата.47Лаван я нарече Иегар Сахадута[4], а Яков я нарече Галаад[5].48И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя бе наречена Галаад (И Н 24:27)49и Масфа[6], защото Лаван казваше: ГОСПОД да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг. (Съд 11:29; 1 Цар 7:5)50Ако се отнасяш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, и няма никой човек с нас за свидетел, но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.51Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,52тази грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мене, за да извършиш зло.53Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог нека съди между нас. И Яков се закле в Бога, от Когото се боеше Исаак. (Бит 16:5; Бит 21:23; Бит 31:42)54Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.55На сутринта Лаван стана рано, целуна синовете и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, и се върна в своето място. (Бит 18:33; Бит 28:1; Бит 30:25)
Битие 31
Верен
1А Яков чу думите на синовете на Лаван, които говореха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство!2И ето, Яков видя, че лицето на Лаван не беше към него така както преди.3А ГОСПОД каза на Яков: Върни се в земята на бащите си и в рода си, и Аз ще бъда с теб!4Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му5и им каза: Виждам, че лицето на баща ви не е към мен така както преди, но Бог на баща ми е бил с мен.6Вие знаете, че с всичката си сила работих на баща ви,7но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми[1], обаче Бог не го остави да ми направи зло.8Ако кажеше така: Петнистите ще ти бъдат заплатата. – тогава цялото стадо раждаше петнисти, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата. – тогава цялото стадо раждаше шарени.9Така Бог отне добитъка от баща ви и го даде на мен.10И във времето, когато зачеваше стадото, повдигнах очи и видях насън, че ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, петнисти и сиви.11И Божият Ангел ми каза насън: Якове! И аз отговорих: Ето ме.12И Той каза: Повдигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, петнисти и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван.13Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза с масло стълб и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в земята на рода си!14И Рахил и Лия в отговор му казаха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?15Не ни ли счете той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?16Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направи сега, каквото Бог ти е казал.17Тогава Яков стана и сложи децата и жените си на камилите.18И подкара всичкия си добитък и целия си имот, който беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-Арам, за да отиде в ханаанската земя при баща си Исаак.19А Лаван беше отишъл да стриже овцете си и Рахил открадна домашните идоли на баща си.20И така, Яков побягна скришно от арамееца Лаван, без да му съобщи, че си отива.21Побягна с целия си имот, стана и премина реката Ефрат, и се отправи към планината Галаад.22А на третия ден съобщиха на Лаван, че Яков побягнал.23И той взе със себе си братята си и го гони седем дни, и го стигна на планината Галаад.24Но през нощта Бог дойде насън при арамееца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков ни зло, ни добро!25И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на планината, и Лаван с братята си разпъна своята на планината Галаад.26И Лаван каза на Яков: Какво направи ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми като запленени с меч?27Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми съобщи, за да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,28нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си постъпил безумно.29Ръката ми е силна да ви стори зло, но Бог на баща ви ми говори през нощта и каза: Внимавай да не кажеш на Яков ни зло, ни добро.30И сега вече си тръгнал, понеже много ти е домъчняло за бащиния ти дом; но защо си откраднал боговете ми?31А Яков в отговор каза на Лаван: Уплаших се, защото си казах, да не би да ми отнемеш насила дъщерите си.32У когото намериш боговете си, той да не остане жив. Пред братята ни прегледай какво твое има у мен и си го вземи. Защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала.33И така, Лаван влезе в шатрата на Яков, в шатрата на Лия и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете. Тогава, като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил.34А Рахил беше взела домашните идоли, беше ги сложила в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси цялата шатра, но не ги намери.35А тя каза на баща си: Да не се раздразни господарят ми, задето не мога да стана пред теб, понеже имам обикновеното на жените. И той претърси всичко, но не намери идолите.36Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мен толкова разпалено?37Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя, и нека отсъдят между двама ни.38Двадесет години вече съм бил при теб – овцете ти и козите ти не помятаха, и овните на стадото ти не изядох.39Разкъсано от звяр не ти донесох, аз понасях загубата. От мен ти изискваше откраднатото, било че се открадне денем, или нощем.40Ето как беше с мен: денем пекът ме изнуряваше, а нощем – мразът, и сънят бягаше от очите ми.41Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за стадото ти, и ти десет пъти промени заплатата ми[2].42Ако не беше с мен Бог на бащите ми, Бог на Авраам, Страхът на Исаак, ти със сигурност би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес.43А Лаван в отговор каза на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и синовете са мои синове и стадата са мои стада. Всичко, което виждаш, е мое. Но какво да сторя днес на тези мои дъщери или на синовете им, които са народили?44И сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мен и теб.45Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.46И Яков каза на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада и ядоха там край грамадата.47Лаван я нарече Йегар Сахадутахалд.: Грамада на свидетелство;, а Яков я нарече Галаадевр.: Грамада на свидетелство,48И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мен и теб. Поради това тя се нарече Галаад49и Масфа[3], защото каза: ГОСПОД да бди между мен и теб, когато сме далеч един от друг.50Ако се държиш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми – няма никой човек с нас за свидетел; ето, Бог е свидетел между мен и теб.51Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мен и теб –52тази грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към теб, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мен за зло.53Бог на Авраам и Бог на Нахор, Бог на баща им, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаак.54Тогава Яков принесе жертва на планината и повика братята си да ядат хляб. И ядоха хляб, и пренощуваха на планината.55И на сутринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си и ги благослови. И Лаван тръгна и се върна в своето място.