1А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? (Мт 10:16; 2 Кор 11:3; Отк 12:9; Отк 20:2)2Жената отговори на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем,3но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. (Бит 2:17)4А змията каза на жената: Никак няма да умрете; (Бит 3:13; 2 Кор 11:3; 1 Тим 2:14)5но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото. (Бит 3:7; Д А 26:18)6И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той. (Бит 3:12; Бит 3:17; 1 Тим 2:14)7Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски. (Бит 2:25; Бит 3:5)8И при вечерния ветрец чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между градинските дървета. (Йов 31:33; Йов 38:1; Ер 23:24; Ам 9:3)9Но ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си?10А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих. (Бит 2:25; Изх 3:6; 1 Йн 3:20)11А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?12И човекът отвърна: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох. (Бит 2:18; Йов 31:33; Пр 28:13)13И ГОСПОД Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената отговори: Змията ме подмами и ядох. (Бит 3:4; 2 Кор 11:3; 1 Тим 2:14)14Тогава ГОСПОД Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си. (Ис 65:25; Мих 7:1)15Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. (Пс 132:11; Ис 7:14; Мих 5:3; Мт 1:23; Мт 1:25; Мт 3:7; Мт 13:38; Мт 23:33; Лк 1:31; Лк 1:34; Лк 1:35; Йн 8:44; Д А 13:10; Рим 16:20; Гал 4:4; Кол 2:15; Евр 2:14; 1 Йн 3:8; 1 Йн 5:5; Отк 12:7; Отк 12:17)16На жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее. (Бит 4:7; Пс 48:6; Ис 13:8; Ис 21:3; Йн 16:21; 1 Кор 11:3; 1 Кор 14:34; Еф 5:22; 1 Тим 2:11; 1 Тим 2:12; 1 Тим 2:15; Тит 2:5; 1 Пет 3:1; 1 Пет 3:5; 1 Пет 3:6)17А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си. (Бит 2:17; Бит 3:6; 1 Цар 15:23; Йов 5:7; Екл 1:2; Екл 1:3; Екл 2:23; Ис 24:5; Ис 24:6; Рим 8:20)18Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. (Йов 31:40; Пс 104:14)19С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. (Бит 2:7; Йов 21:26; Йов 34:15; Пс 104:29; Екл 1:13; Екл 3:20; Екл 12:7; Рим 5:12; 2 Сол 3:10; Евр 9:27)20И човекът наименува жена си Ева[1], защото тя беше майка на всички живи.21И ГОСПОД Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.22И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, (Бит 2:9; Бит 3:5; Ис 19:12; Ис 47:12; Ис 47:13; Ер 22:23)23затова ГОСПОД Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет. (Бит 4:2; Бит 9:20)24Така Той изгони Адам; и постави на изток от Едемската градина херувимите и огнения меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота. (Бит 2:8; Пс 104:4; Евр 1:7)
Битие 3
Верен
1А змията беше най-хитра от всички полски животни, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?2Жената каза на змията: От плода на дърветата в градината можем да ядем,3но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете.4А змията каза на жената: Никак няма да умрете!5Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога – да познавате доброто и злото.6И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.7Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски.8И при вятъра на деня чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между дърветата на градината.9И ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си?10А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.11А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?12И човекът каза: Жената, която Ти си ми дал с мен, тя ми даде от дървото и ядох.13И ГОСПОД Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената каза: Змията ме подмами и ядох.14И ГОСПОД Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски животни! По корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си!15Ще поставя и вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата.16На жената каза: Ще преумножа скръбта ти в бременността, с болки ще раждаш деца; и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее!17А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него! – проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си;18тръни и бодили ще ти ражда, и ще ядеш полската трева.19С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш.20И човекът наименува жена си Ева[1], защото тя беше майка на всички живи.21И ГОСПОД Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.22И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото. И сега, да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно!23Затова ГОСПОД Бог го изгони от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет.24И изгони човека; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.