Битие 2

Библия, ревизирано издание

1 Така бяха завършени небето и земята, и цялото им войнство. (Пс 33:6)2 И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил. (Изх 20:11; Изх 31:17; Вт 5:14; Евр 4:4)3 И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил. (Неем 9:14; Ис 58:13)4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато ГОСПОД Бог създаде земя и небе. (Бит 1:1; Пс 90:1; Пс 90:2)5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева още не беше поникнала; защото ГОСПОД Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; (Бит 1:12; Бит 3:23; Йов 38:26; Пс 104:14)6 а пара се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята.7 И ГОСПОД Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. (Бит 3:19; Бит 3:23; Бит 7:22; Йов 33:4; Пс 103:14; Екл 12:7; Ис 2:22; Ис 64:8; Д А 17:25; 1 Кор 15:45; 1 Кор 15:47)8 И ГОСПОД Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. (Бит 2:15; Бит 3:24; Бит 4:16; Бит 13:10; 4 Цар 19:12; Ис 51:3; Ез 27:23; Ез 28:13; Йоил 2:3)9 ГОСПОД Бог направи да прораства от земята всяко дърво, което е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината и дървото на познаване на доброто и злото. (Бит 2:17; Бит 3:22; Пр 3:18; Пр 11:30; Ез 31:8; Отк 2:7; Отк 22:2; Отк 22:14)10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, откъдето се разклоняваше на четири главни реки.11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, където има злато. (Бит 25:18)12 И златото на онази земя е добро; там има още ароматна смола и ониксов камък. (Чис 11:7)13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя.14 Името на третата река е Тигър[1]; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. (Дан 10:4)15 И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. (Бит 2:8)16 ГОСПОД Бог заповяда на човека: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,17 но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. (Бит 2:9; Бит 3:1; Бит 3:3; Бит 3:11; Бит 3:17; Бит 3:19; Рим 6:23; 1 Кор 15:56; Як 1:15; 1 Йн 5:16)18 И ГОСПОД Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. (Бит 3:12; 1 Кор 11:9; 1 Тим 2:13)19 И ГОСПОД Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана. (Бит 1:20; Бит 1:24; Бит 6:20; Пс 8:6)20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека.21 Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. (Бит 15:12; 1 Цар 26:12)22 И ГОСПОД Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. (Пр 18:22; Евр 13:4)23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена[2], защото беше взета от Мъжа[3]. (Бит 29:14; Съд 9:2; 2 Цар 5:1; 2 Цар 19:13; 1 Кор 11:8; Еф 5:30)24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът. (Бит 31:15; Пс 45:10; Мт 19:5; Мк 10:7; 1 Кор 6:16; Еф 5:31)25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха. (Бит 3:7; Бит 3:10; Бит 3:11; Изх 32:25; Ис 47:3)

Битие 2

Верен

1 Така бяха завършени небесата и земята и цялото тяхно войнство.2 И на седмия ден Бог беше свършил[1] делото, което беше създал; и на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал.3 И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил.4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им, в деня, в койтоили: във времето, в което ГОСПОД Бог създаде земя и небе.5 И още нямаше никакво полско растение на земята и никаква полска трева още не беше поникнала, защото ГОСПОД Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята,6 но пара[2] се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята.7 И ГОСПОД Бог образува човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа.8 И ГОСПОД Бог насади градина на изток, в Едем[3], и постави там човека, когото беше образувал.9 И ГОСПОД Бог направи да расте от земята всяко дърво, което е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината, и дървото на познаване на доброто и злото.10 И от Едем изтичаше река да напоява градината, и оттам се разклоняваше и ставаше на четири главни реки.11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата евилатска земя, където има злато.12 И златото на онази земя е добро; там има и бделионова смола и ониксов камък.13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата хуска земя.14 Името на третата река е Тигър; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.15 И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.16 И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,17 но от дървото на познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.18 И ГОСПОД Бог каза: Не е добре човекът да бъде сам; ще му създам помощник, като негово съответствие.19 И ГОСПОД Бог образува от земята всички полски животни и всички небесни птици и ги доведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име назовеше човекът всяко живо същество, това име му остана.20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на небесните птици и на всички полски животни. Но помощник, съответен на Адамили: на човека, и така до края на книгата, не се намери.21 Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.22 И ГОСПОД Бог създаде жена от реброто, което взе от човека, и я доведе при човека.23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета[4].24 Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една плът.25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.