1(Когато се закрепи царството в ръцете на Соломона) Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и си взе фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град, докле построи дома си, дома Господен и стените около Иерусалим. (3 Цар 7:8)2Народът още принасяше жертви по оброчищата, понеже до онова време не беше построен дом на името Господне. (Лев 17:4; 2 Лет 33:17)3Соломон възлюби Господа, като ходеше по наредбите на баща си Давида, но и той принасяше жертви и кадеше по оброчищата.4И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, понеже там беше главният жертвеник. Хиляда всесъжения принесе Соломон върху тоя жертвеник. (1 Лет 16:39; 2 Лет 1:3)5В Гаваон Господ се яви нощем Соломону насъне; и рече Бог: искай, каквото желаеш да ти дам. (3 Цар 9:2; 2 Лет 1:7)6Соломон каза: Ти стори велика милост на Твоя раб баща ми Давида; и задето той ходеше пред Тебе по истина и правда и с искрено сърце пред Тебе, Ти му запази тая велика милост и му подари син, който да седи на престола му, както това е днес; (1 Лет 28:5; 2 Лет 1:8; Прем 9:7)7и днес, Господи, Боже мой, Ти постави за цар Твоя раб вместо баща ми Давида, но аз съм малко момче, не зная ни да излизам, ни да влизам. (Ер 10:23)8И Твоят раб е всред Твоя народ, който си избрал, народ тъй многоброен, че поради множеството му не може ни да се преброи, ни да се изгледа; (2 Лет 1:9)9дай, прочее, на Твоя раб разумно сърце, за да съди Твоя народ и да различава, що е добро и що е зло; защото, кой може да управлява тоя многоброен Твой народ? (Прем 6:21)10И угодно биде Господу, дето Соломон поиска това.11И Бог му каза: задето поиска това, и не поиска за себе си дълъг живот, не поиска богатство, не поиска душите на твоите врагове, а си поиска разум, за да умееш да съдиш, –12ето, Аз ще сторя по думата ти: ето, давам ти мъдро и разумно сърце, тъй че подобен на тебе не е имало преди тебе, и след тебе няма да се издигне подобен на тебе; (3 Цар 4:29; 3 Цар 5:12; 3 Цар 10:23)13и това, което ти не поиска, Аз ти давам, – и богатство, и слава, тъй че не ще има подобен на тебе между царете през всички твои дни; (Прем 7:11)14и ако ходиш по Моя път, като пазиш Моите наредби и Моите заповеди, както ходи баща ти Давид, ще продължа и твоите дни. (Лев 18:5; Пс 90:16; Пр 3:16)15Соломон се пробуди, и ето, това беше сън. И отиде в Иерусалим, та застана (пред жертвеника) при ковчега на завета Господен, принесе всесъжения, извърши мирни жертви и даде голямо угощение на всичките си служители.16Тогава дойдоха при царя две жени блудници и се изправиха пред него.17И едната жена каза: о, господарю мой! Аз и тая жена живеем в една къща, и родих при нея в тая къща;18на третия ден, след като родих, роди и тая жена; ние бяхме заедно, и в къщата при нас нямаше никой външен човек; само ние двете бяхме в къщата.19През нощта умря синът на тая жена, защото бе легнала връз него,20и тя станала през нощта, взела моя син от мене, когато аз, твоята рабиня, съм спала, и го турила до гърдите си, а своя мъртъв син турила до моите гърди;21сутринта станах да накърмя сина си, и ето, той беше мъртъв; а когато на виделина се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.22Другата жена каза: не, моят син е живият, а твоят син е умрелият. А тя и казваше: не, твоят син е умрелият, а моят е живият. И се препираха тъй пред царя.23Царят каза: тая говори: моят син е живият, а твоят е умрелият; а оная говори: не, твоят син е умрелият, а моят син е живият.24И царят каза: дайте ми меч. И донесоха на царя меч.25И царят каза: разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.26И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата и вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте и това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете. (Ис 49:15)27И царят отговори и рече: дайте на тая живото дете, и го не убивайте: тя е негова майка. (Пр 16:10)28И цял Израил чу за съда, как царят отсъди. И наченаха да се боят от царя, защото видяха, че има мъдрост Божия в него, за да извършва съд. (Прем 8:4)